Рилската грамота е издадена от канцеларията на цар Иван Шишман на 21 септември 1378 г. и е дадена на Рилския манастир, както личи от името й. Днес грамотата се съхранява в музея на манастира. Изписана е с полуустав върху пергаментен свитък с размери 170/28 см. Както става ясно от текста, документът е хрисовул, но прикрепеният към него златен печат не е оригинален, което е било основание за някои изследователи да оспорят автентичността на грамотата. През 1735 г. Партений Павлович оставя върху нея бележка, от която става ясно, че той е направил препис на документа, днес с неизвестно местонахождение.
С грамотата Рилският манастир става царски. От текста се разбира, че това не е първият документ, издаден на обителта. В уводната част част са описани мотивите за даването на грамотата. Потвърждават се всички дарения, направени от предишни владетели. Изброени са над 20 метоси и села заедно със землищата им в югозападните български земи, които стават манастирско владение. Посочени са и названията на длъжностите на провинциалната администрация. Текстът завършва с описване на санкциите, които ще сполетят онзи, който наруши дарението. Документът е ценен извор за фискалната система и административната структура на българските земи през ХІV в.