You are here

грамота

Препратка към термин: 
Author: 
Деница Петрова

Брашовска грамота

Брашовската грамота-писмо е издадена от канцеларията на цар Иван Срацимир. С нея се дава право на търговците от град Брашов в Трансилвания да търгуват свободно в границите на Видинското царство. Това е най-малката по обем запазена царска грамота. Документът не е датиран. Въз основа на споменатите в текста брашовски граждани изследователите отнасят съставянето на грамотата в периода между 1369 и 1380 г. Тя е свидетелство за търговията и външнополитическите отношения в българските земи през ХІV в. Любопитна подробност е, че в нея Иван Срацимир се титулува като „цар на българите”.

Брашовска грамота

 Даскалова, Ан., М. Райкова. Грамоти на българските царе. София, 2005, с. 48.

ѡ(т) г(д)на ц(с)рѣ ср҃ацимира. жꙋпанꙋ ꙗковꙋ. херъманꙋ фолногю. и петрꙋ фаин(г)ълю. и в(с)умъ пꙋргаромъ. що ми сте писали и порꙋчали. да ви лю(д). хо(д) свободно. тако ми бг҃а волно и свободно да идѫ г(д)на крала лю(д) ꙋ г(д)на крала гра(д). и да тръгꙋѫ. що имъ е драго. а ѣ давамъ мою верꙋ. цр(с)вꙋ. и ꙗ ихъ ꙋзимамъ. на мою дш҃ю. како да сꙋ ѡ(т) цр(с)ва ми. съблюдени. да имъ. не бꙋде пакоста некоꙗ. ни до егинога вла(с). како сами да видите. и ѡще да сꙋ почитани и полюбени ѡ(т) цр(с)ва ми. кои донесе листъ. ѡ(т) ва(с)

Ватопедска грамота

Ватопедската грамота е намерена през 1929 г. от гръцките учени Михаил Ласкарис и Йоанис Пападопулос в архива на Ватопедския манастир, където се съхранява и днес. Изписана е с полуустав, с черно мастило, върху лист от памучна хартия (бомбицина) с размери 33,3/24,4 см. За да се предпази от разкъсване, документът впоследствие е залепен върху ленено платно.

Ватопедска грамота

Даскалова, Ан., М. Райкова. Грамоти на българските царе. София, 2005, с. 29.

[Бл҃г]ѡизвол[и цр(с) м]и и дарѡват[и ст҃ѡмꙋ мѡнастирю ... прѣ]ст҃ыѫ бр҃цѫ еж[е въ с]тѣ҃и гѡрѣ. нарицаемы[ѫ ватѡпедскыѫ] [е]елѡ нарицаемѡе селмалтѡ. лежѫщее. [в]ъ стра[нѣ сѣрстѣи ѣкѡ] се селѡ с людими и въ свѣми мꙋ правинами и ст[аси и прилежаниемь и приб]ыткѡмъ. да дръжыть и ѡбладает[ъ] ч[естныи т]ѡ[и] м[ѡнас]тиръ. властиѫ самѡвластнѡѫ. [и] н[е] ѡ(т)[е]мн[ѡѫ д]ѡндеже жыветъ цр(с) ми. а практѡри цр(с) ми пѡс[ылаемые пѡ вса] врѣмена въсприемати. дани. и сьврш[и]ти всѣч[с]кыѣ ра[бѡты] цр(с) ми. еже сѫть. севасти. дꙋкы. катепани. десꙙткаре . г...ре апѡкрисиѣре. апѡдѡхатѡри.

Рилска грамота на цар Иван Шишман от 1378 г.

Рилската грамота е издадена от канцеларията на цар Иван Шишман на 21 септември 1378 г. и е дадена на Рилския манастир, както личи от името й. Днес грамотата се съхранява в музея на манастира. Изписана е с полуустав върху пергаментен свитък с размери 170/28 см. Както става ясно от текста, документът е хрисовул, но прикрепеният към него златен печат не е оригинален, което е било основание за някои изследователи да оспорят автентичността на грамотата. През 1735 г.

Рилска грамота на цар Иван Шишман от 1378 г.

Даскалова, Ан., М. Райкова. Грамоти на българските царе. София, 2005, 44-46.

Бл҃гочъстиво что и ѕѣлѡ прїето и похвално. въсѣмь хр(с)толюбивы(м) цр҃емь. еже любити и желанїе тепло имѣти къ стыи(м) и бж(с)твнымь. цр҃квамь въ них же ѡбразь б҃а  чл҃ка и ст҃ыи(х) его написает се. оукрашает бо сѧ ц҃рь дїадимоѧ, и каменїемь. и бисрѡмь мнѡгоцѣнныи(м). нѫ и еже къ бо҃у бл҃гочъстїемь, и вѣроѧ. и къ ст҃ыимь его цр҃квамь чъстїѧ. тѣмже и цр(с)тво ми помазанїемь ѡ(т) б҃а. и аг҃гловѡ(м) прѣданїимь. бл҃гочъстива хрїстїанства, стола ст҃опочившїихь цр҃еи. и ыи(м) его. нѫ и паче ради обновленїа и помѣна, и задш҃їа ст҃опочившїихь цр҃иш.