Произведението, известно под това заглавие, се смята за едно от апокрифните съчинения, проникнало в славянската традиция от източните литератури с византийско посредничество. Сюжетът представлява тълкувание на 12 символични сънища, които е сънувал цар с името Шахаиши (Шаикиша, Шакиш), разтълкувани от мъдреца Мамер (Амер). Името на царя най-често се свързва от изследователите със средноперсийската форма Шахиншах, т.е. “цар на царете”, а за Мамер има различни предположения, едно от които е, че предава името на перисийския бог Митра. Мъдрецът уверява царя, че сънищата не се отнасят за него и за времето на неговото царуване, а за бъдещето, като показват признаците, които ще свидетелстват за идването на Второто пришествие и Страшния съд. Тези предупреждения са преди всичко явления, отнасящи се до пренебрегването на християнския морал и неправедното поведение на хората, които не спазват Божиите заповеди. Структурата на текста следва популярния старозаветен модел на сънищата на фараона, разтълкувани от Йосиф (Битие 41), но пречупен през апокалиптичната образност. Наблюдават се множество общи места с апокрифния Апокалипсис на Йоан Богослов и с други апокалиптични съчинения. В Сказанието не са включени конкретни политически предсказания, но то придобива голяма популярност в руската, сръбската и българската литература, както поради своето универсално съдържание, така и поради ярката си образност. Известно е по руски, южнославянски (сръбски и български) и румънски преписи.
Южнославянски преписи:
- Препис в сборник № 29 от манастира “Савина”, близо до Херцег Нови, Черна гора, ок. 1380 г., л. 70а–75б;
- Препис в сборник Canon Lit. 413 от Бодлеанската библиотека в Оксфорд, от XV в., л. 125б–132б;
- Препис в ръкописен сборник на Михаил поп Неделчев (днес изгубен) от XV–XVI в., който се е намирал в Ловеч, български по произход, двуюсов, двуеров правопис, л. 58б;
- Препис в Беляковски сборник от НБКМ № 309 (68), втора половина на XVI в., л. 108, 113, 147–152;
- Препис в сборник от Пловдивската библиотека “Ив. Вазов” № 101 (36), втора половина на XVI в., л. 149–153;
- Препис в сборник от Народния музей в Прага, сбирка на П. Й. Шафарик, № IX.H.16 (Š 19), 1646 г., л. 221б–226б
- Препис в сборник от сбирката на Центъра за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев” № 17 от първата половина на ХVІІІ в., л. 6а–11б;
- Препис, който се пази в Университетската библиотека в София, под № 217г; ръкописът съдържа единствено разглеждания текст и се датира около около началото на XIX в.
Преписът от манастира Савина е запазил текст, по-близък до първоначалния превод. Именно въз основа на този препис става възможно да се набележат съществени архаични черти, които отвеждат към предполагаема хронология на превода не по-късно от ХІ–ХІІ в.
