Византийски хронист, митрополит на Навпакт. Живее и твори по времето на император Мауил I Комнин (1143 - 1180). Автор е на различни поетични и прозаични съчинения, много от които още не са проучени и/или издадени, а и не малка част са загубени. Най-главното и известното му произведение е неговата стихотворна хроника, позната като "Манасиева летопис" (Σύνοψις ἰστορική) в 6733 стиха с петнадесетстъпен ямб. Произведението започва със сътворението на света и завършва с времето на възцаряване на император Алексий I Комнин (1081-1118) и има подчертано поучителен характер. Сътворяването на хрониката му е възложено от византийската принцеса Ирина, жена на брата на Мануил Комнин. Когато Константин Манасий пише своята летопис, във Византия има множество хроники и други исторически съчинения. Той използва както Писанието, така и други известни византийски исторически повествования. Включва и някои по-редки първоизвори като творбата на Дионисий Халикарнаски, хрониките на Йоан Антиохийски, Йоан Лид и др.
Преводът на среднобългарски език е осъществен след възкачването на трона на Иван Александър (1331 – 1371) в периода 1335-1345 по заповед на владетеля и има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 преписа на произведението. Първообразът на превода не съществува днес, но три от преписите са български по произход. Най-старият е в т.нар. "Сборник на поп Филип", съхраняван преди в Московската синодална библиотека (№20/38), днес в ръкописния отдел на ГИМ, Москва. Популярен е и Ватиканският български ръкопис (Codех Vaticanus slav. II) с миниатюри за българската история с латински приписки. Преводът е направен въз основа на византийската стохотворна форма, а не на прозаичните ѝ версии, тъй като не предава метричната му форма. Преводачът вероятно е монах, който съкращава някои части, като цензурира например подробни описания на жени, и се справя като цяло добре със своята задача. Той изковава множество двусъставни думи, които са новост за българския език: крепкорък, зверовиден, стадоначалник, мъжеубиец, огненоносен, високоног, тежкогласен, голямоок, високомъдър и др.
Пръв опис на Ватиканския ръкопис прави Йосиф-Симон Асемани през 1755. Върху него работят и публикуват редица учени, сред които са Марин Дринов, Константин Иречек, Ватрослав Ягич, Франц Миклошич, Улисе де Нунцио, Йон Богдан, Богдан Филов, Иван Дуйчев и др.
