летописни съчинения

Преводен елинистически роман за живота и подвизите на прочутия владетел и пълководец Александър III Македонски (Александър Велики) (356 пр. н. е. – 323 пр. н. е.). Създаден е през III в. от н. е. Авторството му се приписва на Калистен – съратник на Александър. Предполага се, че през IX–X в. в България възниква ранен славянски превод, който влиза в състава на първата редакция на руския исторически свод ‒ Елинския и Римския летописен свод. Вариантът на съчинението – Хронографската Александрия - се среща единствено в състава на историческите летописи.

Единствената запазена творба на византийския писател Йоан Малала (Ритор) (ок. 491-578). Проследява историята от Адам до 560 г., разделена в 18 книги. Хрониката е използвана като извор за античната история от по-късни византийски хронисти, като Теофан Изповедник и Георги Амартол. Славянският превод е създаден в България около началото на Х в. Запазен е само в руската книжнина, но не като самостоятелни преписи, а в състава на хронографите. Преводът може да се възстанови по руските преписи.

Произведението представлява типична монашеска хроника, обхващаща периода от Адам до 842-843 г. Написана е през ІХ в. от византийския писател Георги Амартол (Грешник) (ὐπὸ Γεωργίου ἁμαρτωλοῦ). Историята е разделена на четири периода: от Сътворението до Вавилонския плен, от Вавилонския плен до Иисус, от Исисус до Константин Велики и от Константин до края на света. Има продължение до 948 г., което се приписва на Симеон Логотет, и още едно до 1078 г.

Хрониката на Йоан Зонара (грц. Ἐπιτομὴ Ἱστοριῶν, лат. Epitome Historiarum) е написана през първата половина на ХІІ в. Обхваща времето от Сътворението до 1118 г. За времето на създаване на славянския й превод има две тези – ок. 1170 г. или в началото на ХІV в. Запазена е в осем пълни и частични сръбски и руски преписи, най-ранните от които са от ХV в., като в някои от тях личат следи на българския оригинал.

Кратка хроника от ХVІ в., препис от български книжовник на сръбско съчинение. Намира се в Беляковския сборник от втората половина на ХVІ в., открит в с. Беляково, Търновско, който се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София, № 309. Изписан е със среден полуустав, ресавски непоследователен правопис.  Летописното съчинение заема л. 93б–95б, 165–168б. Повествованието в него започва от Сътворението и достига до 1696 г., като последната бележка е добавена по-късно от друга ръка.