Преписът на цикъла общи служби с акростиховия подпис на св. Климент Охридски в общата служба за светител в празничния миней (сръбска редакция) от 1435 г., който се пази в Националната библиотека в София под сигнатура НБКМ 122, може да се разгледа на компютърни страници 627–640 (номерация с молив в ръкописа: л. 312r–318v) тук:
Известни са общо шест преписа със служби за св. Йоаким Осоговски (Сарандапорски) преподобен, отшелник, честван на 16 август, живял в края на ХІ и началото на ХІІ в. и дошъл от областта Зета (днешна Черна гора, според Ив. Снегаров 1924: 238) за да потърси монашеско убежище в западнобългарските земи, местността Сарандапор, в планината Осогово, където през втората половина на ХІІ в. по време на византийското владичество е построен Осоговският манастир. Проложно житие за светеца не е запазено.
Култът към св. Иван Рилски възниква в Средец, вероятно в края на Х и през ХІ в., но придобива официалност едва през ХІІ в. (Пенкова 2008: 164) с канонизиращите текстове, написани от византийския книжовник и средецки градоначалник Георги Скилица. Известни са различни по жанр цикли, посветени на паметта му, съставени от агиографски и химнографски, оригинални и преводни произведения. След пренасянето на мощите на преподобния отшелник от Средец в престолния град Търново в края на ХII в.
Тази редакция е запазена в най-ранни сръбски преписи от края на ХІV в. (в празничен миней Печ № 53 и в два служебни минеи от манастирите Печ № 49 и Църколез № 6). Другите сръбски преписи са от ХV в. (в празнични минеи – в НБКМ №№ 121, 122, 126 и 543, Дечани № 148, Печ № 54 и в служебни минеи – в САНУ № 286, Църколез № 7, НБКМ №№ 527 и 900) и два български преписа от ХV в. – в празничен миней от Печ № 54 и в служебен миней от НБКМ № 116.