Култът към св. Иван Рилски възниква в Средец, вероятно в края на Х и през ХІ в., но придобива официалност едва през ХІІ в. (Пенкова 2008: 164) с канонизиращите текстове, написани от византийския книжовник и средецки градоначалник Георги Скилица. Известни са различни по жанр цикли, посветени на паметта му, съставени от агиографски и химнографски, оригинални и преводни произведения. След пренасянето на мощите на преподобния отшелник от Средец в престолния град Търново в края на ХII в. народната почит към светеца се засилва и предизвиква широка книжовна продукция, свързана с честването на паметта му.
От химнографските текстове за св. Иван Рилски в богослужението се използват основно каноните, написани от Георги Скилица през ХІІ в. и идентифицирани от Иван Добрев (2002, 2007). Със сигурност това са каноните за първи, втори и шести глас. Засега не може да се каже дали е един авторът на целия цикъл от канони по осмогласието, посветени на св. Иван Рилски, но до края на ХV в. този цикъл вече е бил формиран. Каноните не са помествани като единна цялост в ръкописите преди ХV в., а се откриват в отделни по-ранни преписи на службата.
Основната дата за честване на преподобния български светец Иван Рилски е 19 октомври – датата на пренасянето на мощите му от цар Асен І в Търново (1195 г.). За алтернативната дата, 18 август е прието, че е денят на смъртта му (946 г.), когато се чества успение. Химнографският цикъл за рилския светец се допълва със служба от Димитър Кантакузин за 1 юли (датата на връщането на мощите в Рилския манастир през 1469 г.).
1. Ранна (търновска?) служба за пренасяне на мощите на св. Иван Рилски (в престолния град) за 19 октомври.
Под датата за пренасяне на мощите е поместен най-ранният препис на службата в Драгановия миней от края на ХІІІ в., с канон за шести глас от Георги Скилица (изд. от Иванов 1931: 359-367, вж. още Ангелов 1957: 274-283).
Заглавие (ориг): м(с)ца ѡктѧбрь .ѳ͠і. д͠нь памѧ(т) прп(д)бнаго ѻ͠ца Іѡ(анна) пꙋстынника. прѣнесенъ бы(с) ѿ Рылы въ Срѣдець градъ. и ѿ Срѣдца прѣнесенъ бы(с) въ Загорие въ градъ Трапезицѫ. въ цр(с)тво Іѡ Асѣнѣ црѣ. иже и до н͠нѣ лежить тѣломъ. и чюдеса творитъ присно჻
Начало на първа песен, първи тропар: За дѣлъ твоихъ въсиꙗвыи...
В по-късния препис в Петербургския миней, датиран на границата между ХІІІ и ХІV в. (РНБ, F. п. І. 72), е поместена нова редакция на службата с канон за осми глас за чудесата на мощите на светеца в Острогом, неизвестна досега в друг препис (изд. от Иванова 1973).
Заглавие (ориг): Ѳ͠І. Памѫ(т) прѣпо(д)бнаго иже вь с͠тихь ѡ͠ца н͠шего пѹстъннаго Іѡна. Рыльскаго. прѣнесень бы(с) вь Срѣдець ѡтѫдѣ прѣнесень бы(с) вь Загорие. и вь градѣ Трапезицы при цр(с)тво Асѣни цри, иже до н͠нѣ лежить тѣломь. и чю(д)са творить присно.
Начало на първа песен, първи тропар: Пѣсньнословѫ вь тр͠ци с͠тѣи...
2. Най-популярна е службата за успение на св. Иван Рилски за 18 август.
Под датата за успение е поместен най-ранния препис на службата от т.нар. Втори Добриянов миней от ХІІІ в. (ОГНБ, Григ. 1/5), където канонът за втори глас от Георги Скилица е комбиниран с този за светците Флор и Лавър (Кожухаров 1976 и Кожухаров 1979; Кожухаров 2004: 60-74; Йовчева 2007 и Йовчева 2008).
Заглавие (ориг): въ .н͠і. сты(х) м(ч)кь Флора и Лавра. и и(ж) с ни(м). вь ть(ж) д͠нь ꙋспение ѡ͠ца І͠ѡ Рілскаго:—
Начало на първа песен, първи тропар: Присносѹщаго свѣта...
Тази редакция на службата може още да се нарече „средецка“. Запазена е още в миней за месец август от средата на ХІV в. (в Парижката национална библиотека, Slav. № 23) и множество по-късни преписи (най-ранният от които в ръкопис от Рилския манастир 1/26, от последната четвърт на ХV в. – сборник с канони, служби и жития за св. Иван Рилски).
Служба за успение съдържа и Скопския миней от 1451 г. (днес в ЦИАИ № 489, изд. от Иванов 1931: 345-358) с канон за първи глас (също от Скилица), но вече представя новата йерусалимска богослужебна практика, наложила се през ХІV в.
Заглавие (ориг): м(с)ца то(г) .и͠і. сты(х) м(ч)нкь Флора и Лавра. въ тъже д͠нь прѣставленїе прп(д)обнаго ѡ͠ца нашего Іѡанна, пꙋстыножителѣ рылскааго.
Начало на първа песен, първи тропар: Крѣпкѫѧ съ высоти помощь...
От една страна, тази служба вече представя новата йерусалимска богослужебна практика, наложила се в края на ХІV в., но пък от друга страна, съдържа и данни за почитането на светеца в Средец и Рила по време на Първото българско царство.
Най-често в ръкописите от ХV в. в службата за св. Иван Рилски се кръстосват (или комбинират) Скилицовите канони за първи и втори глас.
По-късен вариант на службата за пренасяне на мощите на светеца за 19 октомври, с йерусалимска по тип структура, представя преписа от т.нар. Германски сборник, със служби и жития за св. Иван Рилски, от ХVІІ в. (в ЦИАИ № 47). Той съдържа два канона – за първи и четвърти глас (вж. Радославова 2005: 254–255).
Заглавие (ориг): канон за четвърти глас
Начало на първа песен, първи тропар: Ср(д)чнымь желанїемь...
3. В преписи от ХV в. е запазен и вариантът на службата, известен като рилска редакция.
Заглавие (ориг): м(с)ца того(ж) .и͠і. ꙋспеніе прѣпо(д)бнаго ѡ͠ца нашего Іѡанна Рылскаго. и с͠тхь м(ч)нкь Флора Лавра.
Начало на първа песен, първи тропар: Присносѹщаго свѣта трїсїаннаго...
Тази редакция на службата се оформя предимно въз основа на канона за втори глас от Георги Скилица. Посочена е от Ст. Кожухаров (2004: 68–69) по ръкопис от Рилския манастир (РМ 1/26), сборник с канони, служби и жития за св. Иван Рилски от последната четвърт на ХV в.
4. Следващият вариант на рилската редакция на службата за св. Иван Рилски е представен в друг рилски препис от 70-те години на ХV в. (служебен миней за октомври, РМ 2/16), където е поместена „новоизводна рилска служба“ с компилативен канон с тропари от осмогласния цикъл канони, като в началото на всяка песен са поместени тропари от канона за втори глас (срв. Добрев 2007: 450–477). Тази редакция представя преработка на разгледаната по-горе служба от Скопския миней, издадена от Й. Иванов, но в нея вече са добавени и нови рилски песнопения.
Ив. Добрев (2007: 465) нарича този вариант „компилативна разширена редакция“. Впоследствие тази редакция с компилативния канон е била заменена със служба с два кръстосани канона от Георги Скилица за втори и за осми глас.
5. Цикълът от осмогласни канони за св. Иван Рилски е известен в най-ранен препис в посочения вече рилски ръкопис от края на ХV в. (РМ 1/26), посветен изцяло на рилския отшелник. Друг по-късен рилски ръкопис от 1656 г. (РМ 1/29, сборник с канони за св. Иван Рилски) също пази цикъла от канони за осемте гласа (вж. Славянски ръкописи 1986: 104–106, № 64, Добрев 2007: 96).
Канон за първи глас, начало на първа песен, първи тропар: Крѣпкѹю съ высоты помощь...;
канон за втори глас, начало на първа песен, първи тропар: Присносѹщаго свѣта...;
канон за трети глас, начало на първа песен, първи тропар: Лѹчами вышнꙗго свѣтолитїа...;
канон за четвърти глас, начало на първа песен, първи тропар: Ср(д)чнымь желанїемь...;
канон за пети глас, начало на първа песен, първи тропар: Гла(с) вл(д)чнь послѹшавь...;
канон за шести глас, начало на първа песен, първи тропар: За дѣль твоихъ...;
канон за седми глас, начало на първа песен, първи тропар: Имыи въ себѣ блг(д)ть...;
канон за осми глас, начало на първа песен, първи тропар: Пѣти начинающѹ ми...
Това са каноните, написани от софийския градоначалник Георги Скилица през ХІІ в. Те се използват предимно от ХІІІ до ХV в. за химнографската прослава на светеца. Изключение е само службата на Петербургския препис (но напоследък се смята, че Скилица е автор и на този канон за осми глас – „недозасвидетелстван“ акростихов канон на Скилица, според Добрев 2007: 186).
В ръкописите от края на ХІV и след ХV в. нататък, съставени според новата редакция на богослужебните книги, свързана с въвеждането на Йерусалимския типик, в рамките на службата най-често се поместват два канона от Скилица (за първи и втори глас), а в новоизводната й рилска редакция в рамките на компилативен канон (основан на канона за втори глас) са добавени и тропари от други Скилицови канони по осмогласието. В най-новата редакция на рилската служба за светеца вече на мястото на компилативния канон се кръстосват два канона – за втори и за четвърти (или осми) глас.
През ХV в. химнографският цикъл за св. Иван Рилски се допълва с нова Служба от Димитър Кантакузин (за 1 юли), с акростихов канон за осми глас. Тя е позната само в късни преписи от ХVІІІ в. и ХІХ в. (вж. Кожухаров 2004: 227–256).
