повествователни жанрове

Сказание за железния кръст (известно още като Повест за железния кръст) представлява компилативен цикъл от старобългарски разкази, обединени от чудесата на св. Георги Победоносец. Предполага се, че част от текстовете са възникнали на българска почва (Чудото с българина Георги, Чудото с българина Климент), а други – във византийската книжнина. Авторът на цикъла е неизвестен, няма точни сведения за времето на създаване на Повестта. Преобладаващата хипотеза е за появата на съчинението през Първата българска държава (началото на X в., не по-късно от 912 г.).

Преводен елинистически роман за живота и подвизите на прочутия владетел и пълководец Александър III Македонски (Александър Велики) (356 пр. н. е. – 323 пр. н. е.). Създаден е през III в. от н. е. Авторството му се приписва на Калистен – съратник на Александър. Предполага се, че през IX–X в. в България възниква ранен славянски превод, който влиза в състава на първата редакция на руския исторически свод ‒ Елинския и Римския летописен свод. Вариантът на съчинението – Хронографската Александрия - се среща единствено в състава на историческите летописи.

Повест за Акир Премъдри (нататък ПАП) е древен арамейски текст, изграден от две части – повествователна и гномическа. Първата част съдържа историята за асирийския съветник и мъдрец Акир (Ахикар), а втората – мъдри поучения, отправени към неговия осиновен племенник Анадан (Надин). Предполага се, че повествованието произлиза от Месопотамия, а сентенциите, които са с по-старинен произход – от Северна Сирия. Наративът и мъдрословията са съединени в единна форма към края на VІІ или началото на VІ в. пр. Хр., вероятно в Месопотамия.