преводи от гръцки на старобългарски

Преводен елинистически роман за живота и подвизите на прочутия владетел и пълководец Александър III Македонски (Александър Велики) (356 пр. н. е. – 323 пр. н. е.). Създаден е през III в. от н. е. Авторството му се приписва на Калистен – съратник на Александър. Предполага се, че през IX–X в. в България възниква ранен славянски превод, който влиза в състава на първата редакция на руския исторически свод ‒ Елинския и Римския летописен свод. Вариантът на съчинението – Хронографската Александрия - се среща единствено в състава на историческите летописи.

Преводно агиографско произведение, предназначено за 1 ноември и посветено на една от трите двойки светци лечители Козма и Дамян, живели в Мала Азия (паметта на римските Козма и Дамян се отбелязва на 1 юли, а на арабските – на 17 октомври/ 25 ноември). Творбата е дометафрастова, във византийската традиция е анонимна (BHG 372). Разказът за чудото с изцелението на Паладия и дара от три яйца принадлежи към най-старинния пласт на агиографската традиция (Гергова 2015: 64-65).

Мъчението на Теодор Стратилат, приписвано на слугата му Авгар (BHBS 464:1), е най-старото запазено гръцко агиографско произведение за светеца (BHG 1750). Според изследователите то е силно повлияно от ранното мъчение на Теодор Тирон (BHG 1761) – мъченика войн, по чийто модел,вероятно през IX в.,е формиран самият култ към Теодор Стратилат.Най-ранният датиран текст, в който се говори за двама Теодоровци – Тирон и Стратилат, е похвалата от Никита Давид Пафлагон, живял през ІХ в. (BHG 1753), според когото те били роднини (συγγενεῖςγὰρτῷὄντι). През Х в.

Панарет представлява сакро-профанен гномологий, възникнал като компилация от извлечения от старозаветните книги Притчи Соломонови, Премъдрост на Иисус син Сирахов и Пчела на Псевдо-Максим. Насловът визира старозаветните източници на антологията, тъй като при някои отци на Църквата с Πανάρετος σοφία се обозначават библейските книги Премъдрост Соломонова и Премъдрост на Иисус син Сирахов. Гномологият е познат по два преписа: в ркп. № III/111 ОГНБ, известен повече като сборник Предели (от 1456 г.) на Владислав Граматик (и по-точно неговата одеска част) и в ркп.

Пространно житие на св. Иван Рилски, създадено през XII в. от византийския книжовник и висш сановник Георги Скилица, живял по времето на византийския император Мануил I Комнин (1143−1180). През 1166 г. е императорски секретар и пръв началник на дворцовата охрана. Назначен е за управител на Средец, където по това време са се намирали мощите на св. Иван Рилски.

Летописен разказ, следващ особеностите на разказите за пренасяне на мощи. Текстът е оригинално произведение на старата българска литература, дело на неизвестен книжовник. Известен е по единствен препис, запазен в Трефологий, или избрани служби на светци с други съчинения (ръкопис № 162 от сбирката на Ал. Хлудов, ГИМ, Москва, f. 141v‒143r) от XIV в. Разказът е поместен без заглавие на мястото на проложното житие след шестата песен на канона и службата за мъченица Параскева (Петка) Римлянка на 26 юли.