панарет

Панарет представлява сакро-профанен гномологий, възникнал като компилация от извлечения от старозаветните книги Притчи Соломонови, Премъдрост на Иисус син Сирахов и Пчела на Псевдо-Максим. Насловът визира старозаветните източници на антологията, тъй като при някои отци на Църквата с Πανάρετος σοφία се обозначават библейските книги Премъдрост Соломонова и Премъдрост на Иисус син Сирахов. Гномологият е познат по два преписа: в ркп. № III/111 ОГНБ, известен повече като сборник Предели (от 1456 г.) на Владислав Граматик (и по-точно неговата одеска част) и в ркп. 159 МСПЦ (познат и под сигнатура Крушедол Е.V.25) от втората четвърт на ХV в. Характерна особеност за антологията Панарет е, че тя съчетава в един текстови корпус извлечения от гномологии, които по правило се приписват самостоятелно в рамките на даден сборник. Преводът на изреченията от отделните извори на Панарет в двата сборника е един и същ, но нито един от кодексите не съдържа оригиналния и пълен текст на гномология.  В одеския вариант липсва откъс от началната, старозаветна, част на ръкописа, по всяка вероятност е пропуснат поне един лист от антологията, а в МСПЦ 159 е съкратена значителна част от състава, изграден върху извлечението от Псевдо-Максим, като изреченията не спазват последователността на преписа в ОГНБ III/111. Преводът на Пчела в Панарет показва лексикални и граматико-синтактични сходства със сръбски препис, който възхожда към българска Пчела.

Антологията се помества в сборници с енциклопедично съдържание, където се комбинира с относително близки жанрови форми (други гномологични или еротапокритични съчинения). Появата на сбирката може да се свърже с ресавската културна среда като отделен резултат от интензивната книжовна работа, развивана при деспот Стефан Лазаревич.