You are here

Пролог

Проложно житие на св. Гаврил Лесновски

Проложното житие за св. Гавриил Лесновски е оригинално старобългарско произведение. Днес е запазено в два преписа на Простия пролог, с произход от Лесновския манастир, датирани от ХІV в. – Станиславовия пролог от 1330 г. (САНУ 53) и Ковачевичевия пролог (НБС 705). Съществувал е още един препис в пролог с идентично съдържание от старата сбирка на НББ, Рс. 27, изгорял през 1941 г. (вж. Велев 1996: 67).

Разказ за пренасяне на мощите на св. Иларион Мъгленски

Разказът за пренасяне на мощите на свети Иларион Мъгленски (проложно житие или проложен разказ) от Търновската редакция на Стишния пролог с най-ранен препис в БАН 73 от XIV в. се намира под датата 21 октомври. Авторът е неизвестен. Има летописен характер и е важна част от култовете на светците покровители и застъпници на престолния град Иван Рилски, Петка Търновска, Михаил Воин и други. На 21 октомври 1204 или 1206 г. цар Калоян (1196‒1207) пренася мощите на св.

Житие проложно на св. Димитър Солунски

Проложното житие на св. Димитър, запазено в славянски превод, е сходно, но по-кратко от издаденото по константинополските синаксари от Делайе (Delehaye 1902: col. 163). Гръцкият архетип на текста е запазен в прототипа на славянския Синаксар в ръкопис от Ватикана (Vat. gr. 2046) от ХІІ в. (вж. Славяно-русский пролог 2010: 260). В някои преписи на Простия пролог преди житието е поместен отпустителният тропар за трети глас от службата (Павлова, Желязкова 1999: 66), а в Стишния пролог житийният текст се предхожда от стихове.

Житие проложно на св. Петка Търновска (Параскева Епиватска), трето

Нова редакция на Първото проложно житие на св. Петка Търновска е публикувана от М. Чистякова (2009). Това е сръбска версия на житийния текст, където към първоначалния вариант е добавен текст за турското нашествие и пренасяне на мощите на светицата в Белград. Версията е важна с оглед разпространението на култа на светицата на Балканите.

Житие проложно на св. Петка Търновска (Параскева Епиватска), второ

Заглавие: Месѣца того д҃і. паметь прѣподобнїе м҃тре наше Параскеви. (Този месец 14-ти памет на преподобната наша майка Параскева)

Начало: Сїа ст҃а прѣподобна Параскеви. бысть ѿ вѣсїи зовомїе Епївати. бл҃городнихь родителеи дьщи.

Проложни жития за св. Петка Търновска (Параскева Епиватска)

Проложните жития се срещат като самостоятелни творби и включени в структурата на службите за светицата. Засега в науката са известни следните жития за св. Петка Търновска – незапазено до днес житие, написано от неизвестен местен книжовник и унищожено по нареждане на патриарх Николай Музалон (1147–1151 г.) като “недостойно”. Дякон Василик пише ново житие, чийто оригинален текст не е достигнал до нас, но е запазен в български препис от ХІV в., за който се предполага, че е превод на Василиковото житие (Българската литература 1987: 209) – Житие и сказание за чудесата на св.

Житие проложно на св. Петка Търновска (Параскева Епиватска), първо

Заглавие: ориг. Вь тьжде д҃нь с҃тые и прѣп(д)бные Параскевие.

(В този ден (14 октомври – б.а.) света преподобна Параскева)

Начало: Сїа с҃таа и прѣп(д)бнаа Параскевїи. бысть ѿ вьси Епиватемь. наричемѣ ѿ града Каликратїе.

Житие на св. Кирил от Простия пролог

Кратко агиографско произведение, помествано в Простия (нестишен) синаксар (пролог) под дата 14 февруари. Творбата съдържа някои моменти, заимствани от Пространното житие на светеца – съня за премъдростта София, високото му образование, трите мисии, в които взима участие, създаването на славянската азбука, както и множество легендарни елементи, които се срещат само тук – как Кирил убива еретика Замбрий по време на Моравската мисия, покръства българите, става епископ на град Канаон, където умира в дълбока старост и е погребан.