Заглавие: ориг. Вь тьжде д҃нь с҃тые и прѣп(д)бные Параскевие.
(В този ден (14 октомври – б.а.) света преподобна Параскева)
Начало: Сїа с҃таа и прѣп(д)бнаа Параскевїи. бысть ѿ вьси Епиватемь. наричемѣ ѿ града Каликратїе.
Проложното житие за св. Параскева-Петка Епиватска възниква в Търново вероятно още през ХІІІ в. Първата му част е преведена от гръцки език и завършва с пренасянето на мощите на светицата в църквата “Св. Апостоли” в Каликратия (тази част е съкращение от Василиковото житие (вж. Мирчева 2005, Мирчева 2006). Втората част е оригинална и съдържа разказ за пренасяне на мощите ѝ в Търново, повлиян от Летописния разказ за това събитие. Текстът на това житие е познат в преписи най-рано от ХІV в. в състава на Стишния пролог (в неговия търновски превод, допълнен с произведенията за търновските светци – св. Иван Рилски, св. Михаил Войн и Разказ за пренасяне на мощите на св. Иларион Мъгленски). В състава на Простия пролог от ХІІІ–ХІV в. житие за св. Петка не се включва. Паметта ѝ се отбелязва с тропар за осми глас, който всъщност е отпустителният тропар от службата за преподобната (Павлова 2008: 89):
О тебѣ м҃ти извѣстно сп(с)ень бы(с) ѡбразь.
приѥмши бо кр(с)ть послѣдовала ѥси х(с)ви.
и творещи и ѹчѣше прѣзрѣти пл(т)ь прѣходить бо.
приближати бо д҃ши вещи бесьмрьтиꙗ. тѣмьже сь аг͠глы ра(д)уѥт се д҃хь твои ჻
