пространно мъчение

Св. Трифон е раннохристиянски мъченик, почитан на 1 февруари както от Православната, така и от Римокатолическата църква. Гръцката традиция за светеца е представена с няколко текста: Мъчението BHG 1856, Чудесата BHG 1856А-B, дометафрастова версия BHG 1856z и метафрастова версия Passion BHG 1857. Средновековната южнославянска книжнина  познава едва два преписа, свързани с мъченията на св. Трифон, които представляват превод на византийското анонимно дометафрастово мъчение (BHG 1856z). Известните гръцки преписи са тринадесет - от 10-11 до края на 17 век.

На 19 октомври, наред с паметта на Иван Рилски, се отбелязва и паметта на мъч. Уар (ок. 307 г.) и загиналите с него седем християни. Житието е с предполагаем автор Симеон Метафраст. (BHG 1863; BHBS 19.10/І/1) и представлява разказ за мъчението на светеца-воин, живял  по времето на император Максимиан (285–305), който решава да разкрие християнската си вяра по време на съдебен процес срещу седем други християни.

Тази версия на мъчението на св. Марина е запазена в единствен южнославянски препис в известния Бдинския сборник (Университетска библиотека, гр. Гент, № 408) – български ръкопис, съставен за видинската царица Анна през 1360 г., но запазен в препис от началото на XV в. Известни са и няколко по-късни копия на текста от XV‒XVI в. с източнославянски произход. Славянският превод, възникнал най-вероятно още в старобългарската епоха, възхожда към най-ранния гръцки дометафрастов текст за св. Марина Антиохийска (BHG 1165), създаден не по-късно от VII в. и публикуван от Х. Узенер по Cod. Paris. gr.

Мъчението на Теодор Стратилат, приписвано на слугата му Авгар (BHBS 464:1), е най-старото запазено гръцко агиографско произведение за светеца (BHG 1750). Според изследователите то е силно повлияно от ранното мъчение на Теодор Тирон (BHG 1761) – мъченика войн, по чийто модел,вероятно през IX в.,е формиран самият култ към Теодор Стратилат.Най-ранният датиран текст, в който се говори за двама Теодоровци – Тирон и Стратилат, е похвалата от Никита Давид Пафлагон, живял през ІХ в. (BHG 1753), според когото те били роднини (συγγενεῖςγὰρτῷὄντι). През Х в.