пространно житие

Проложните жития се срещат като самостоятелни творби и включени в структурата на службите за светицата. Засега в науката са известни следните жития за св. Петка Търновска – незапазено до днес житие, написано от неизвестен местен книжовник и унищожено по нареждане на патриарх Николай Музалон (1147–1151 г.) като “недостойно”. Дякон Василик пише ново житие, чийто оригинален текст не е достигнал до нас, но е запазен в български препис от ХІV в., за който се предполага, че е превод на Василиковото житие (Българската литература 1987: 209) – Житие и сказание за чудесата на св.

Заглавие: ориг. Вь тьжде д҃нь с҃тые и прѣп(д)бные Параскевие.

(В този ден (14 октомври – б.а.) света преподобна Параскева)

Начало: Сїа с҃таа и прѣп(д)бнаа Параскевїи. бысть ѿ вьси Епиватемь. наричемѣ ѿ града Каликратїе.

Пространно житие на св. Иван Рилски, създадено през XII в. от византийския книжовник и висш сановник Георги Скилица, живял по времето на византийския император Мануил I Комнин (1143−1180). През 1166 г. е императорски секретар и пръв началник на дворцовата охрана. Назначен е за управител на Средец, където по това време са се намирали мощите на св. Иван Рилски.