пространно житие

Епископ Иларион е роден през XII в. в земите на днешна Македония. Според сведенията за неговата дейност, той живее по времето на византийския император Мануил Комнин (1143–1180), чието име се споменава в текста на Житието във връзка с делото му. Бъдещият епископ на Мъглен постъпва в ранна възраст в манастир близо до Охрид. Издигайки се до поста игумен на манастира, Иларион се утвърждава като духовен водач и църковен администратор и е ръкоположен за епископ на Мъглен от архиепископ Евстатий, за когото в Житието, както и в източниците, има съвсем оскъдни сведения.

Св. Трифон е раннохристиянски мъченик, почитан на 1 февруари както от Православната, така и от Римокатолическата църква. Гръцката традиция за светеца е представена с няколко текста: Мъчението BHG 1856, Чудесата BHG 1856А-B, дометафрастова версия BHG 1856z и метафрастова версия Passion BHG 1857. Средновековната южнославянска книжнина  познава едва два преписа, свързани с мъченията на св. Трифон, които представляват превод на византийското анонимно дометафрастово мъчение (BHG 1856z). Известните гръцки преписи са тринадесет - от 10-11 до края на 17 век.

На 19 октомври, наред с паметта на Иван Рилски, се отбелязва и паметта на мъч. Уар (ок. 307 г.) и загиналите с него седем християни. Житието е с предполагаем автор Симеон Метафраст. (BHG 1863; BHBS 19.10/І/1) и представлява разказ за мъчението на светеца-воин, живял  по времето на император Максимиан (285–305), който решава да разкрие християнската си вяра по време на съдебен процес срещу седем други християни.

Житието на св. Филотея Темнишка, написано от Патриарх Евтимий, отразява един тясно регионален култ към светицата, считана от ХІІІ в. за покровителка на Търново. В житието на светицата, Патриарх Евтимий постига идеализация на св. Филотея чрез вплитане на разказа за добродетелния живот на египетския отшелник Амун и за неговата непорочна съпруга. Разказът за Амун изпълнява и функцията на парадигма, по която ще се осъществи бъдещето на Филотея и нейния годеник Константин.

Житието на св. Василий Нови (Ὁ βίος τοῦ ὁσίου Βασιλείου τοῦ νέου, BHG 264) е написано през първата половина на Х в. най-вероятно в Константинопол. За автора на Житието не е известно почти нищо, в творбата той се представя с името Григорий и твърди, че лично е познавал светеца. Св. Василий първоначално е отшелник, а по-късно се подвизава в Константинопол, живее в домовете на богати и набожни семейства, извършва чудеса, предсказва бъдещето, понякога приема и ролята на юродив светец.

Симеон Юродиви най-вероятно се е подвизавал в Сирия през VI в. Неговото житие (Ὁ βίος τοῦ ἁγίου Συμεών τοῦ διὰ Χριστὸν Σαλού, BHG 1677, CPG 7883) е написано през VII в. от Леонтий, епископ на гр. Неаполис на остров Кипър. Св. Симеон е роден в гр. Едеса, първоначално е отшелник, а по-късно броди по улиците на гр. Емеса като юродив. Житието разказва за необичайния аскетичен подвиг на Симеон, който се преструва на умопобъркан и глупав, с поведението си обижда и скандализира жителите на Емеса, а тайно води благочестив живот, отдаден на пост, бдение и молитви.

Житието на св. Иларион Велики (нататък ЖИВ) е създадено през 390 г. от Йероним Блажени (347–420), приблизително двадесет години след смъртта на светеца (род. 251, Табата, до Газа – † ок. 371, Кипър). Информация за живота на отшелника Йероним черпи от недостигнало до нас кратко писмо-похвала на еп. Епифаний Кипърски. ПреподобниятИларион е един от големите аскети и чудотворци на ІV в., смятан за основател на монашеството в Палестина. В православната и в римо-католическата традиция неговата памет се чества на 21 октомври.

Житие на великомъченица Екатерина (грц. ἡ Ἁγία Αἰκατερίνη ἡ Μεγαλομάρτυς), вероятно преведено в България през Х в. Един от най-ранните преписи е в ръкопис Q.п.I.56 (Ягичев Златоуст), Руска национална библиотека, Санкт Петербург, л. 1а-10б. Старобългарският книжовник е посочил като автор на мъчението на св.

Нова редакция на Първото проложно житие на св. Петка Търновска е публикувана от М. Чистякова (2009). Това е сръбска версия на житийния текст, където към първоначалния вариант е добавен текст за турското нашествие и пренасяне на мощите на светицата в Белград. Версията е важна с оглед разпространението на култа на светицата на Балканите.