Житие на великомъченица Екатерина (грц. ἡ Ἁγία Αἰκατερίνη ἡ Μεγαλομάρτυς), вероятно преведено в България през Х в. Един от най-ранните преписи е в ръкопис Q.п.I.56 (Ягичев Златоуст), Руска национална библиотека, Санкт Петербург, л. 1а-10б. Старобългарският книжовник е посочил като автор на мъчението на св.
Проложното житие на св. Димитър, запазено в славянски превод, е сходно, но по-кратко от издаденото по константинополските синаксари от Делайе (Delehaye 1902: col. 163). Гръцкият архетип на текста е запазен в прототипа на славянския Синаксар в ръкопис от Ватикана (Vat. gr. 2046) от ХІІ в. (вж. Славяно-русский пролог 2010: 260). В някои преписи на Простия пролог преди житието е поместен отпустителният тропар за трети глас от службата (Павлова, Желязкова 1999: 66), а в Стишния пролог житийният текст се предхожда от стихове.
Заглавие: Месѣца того д҃і. паметь прѣподобнїе м҃тре наше Параскеви. (Този месец 14-ти памет на преподобната наша майка Параскева)
Начало: Сїа ст҃а прѣподобна Параскеви. бысть ѿ вѣсїи зовомїе Епївати. бл҃городнихь родителеи дьщи.
Проложните жития се срещат като самостоятелни творби и включени в структурата на службите за светицата. Засега в науката са известни следните жития за св. Петка Търновска – незапазено до днес житие, написано от неизвестен местен книжовник и унищожено по нареждане на патриарх Николай Музалон (1147–1151 г.) като “недостойно”. Дякон Василик пише ново житие, чийто оригинален текст не е достигнал до нас, но е запазен в български препис от ХІV в., за който се предполага, че е превод на Василиковото житие (Българската литература 1987: 209) – Житие и сказание за чудесата на св.
Заглавие: ориг. Вь тьжде д҃нь с҃тые и прѣп(д)бные Параскевие.
(В този ден (14 октомври – б.а.) света преподобна Параскева)
Начало: Сїа с҃таа и прѣп(д)бнаа Параскевїи. бысть ѿ вьси Епиватемь. наричемѣ ѿ града Каликратїе.