Житие на великомъченица Екатерина (грц. ἡ Ἁγία Αἰκατερίνη ἡ Μεγαλομάρτυς), вероятно преведено в България през Х в. Един от най-ранните преписи е в ръкопис Q.п.I.56 (Ягичев Златоуст), Руска национална библиотека, Санкт Петербург, л. 1а-10б. Старобългарският книжовник е посочил като автор на мъчението на св. Екатерина Йоан Златоуст. Житието е включено и в „Бдинския сборник” от 1360 г. Мъчението влиза в славянските чети минеи на 24 или 25 ноември. В руските сборници до XIV в. текстът на мъчението не се среща. Той е добре известен в по-късната ръкописна традиция, в заглавието се посочва житие на св. Екатерина, Виргилий и Витий. Понякога житието влиза в състава на Тържествениците. Открива се и в житийни сборници от XV-XVI в. (ГБЛ, сбирката на Троице-Сергиевата лавра № 641, 645, 682, 683), в сборниците със смесен състав от XV-XVI в. (същата сбирка № 751, 754, 778, 786), в минейни чети сборници (същата сбирка № 670). Може да се прибави към посочените също сборникът РНБ, Софийската сбирка № 1359; сборникът от БАН № 33.2.9; сборникът от РНБ, № Q.I.1406 и др. Мъчението е поместено във ВМЧ на 24 ноември. П. А. Лавров отбелязва, че руските преписи на мъчението на св. Екатерина са съхранили по-обширна редакция, отколкото тази, която е поместена в Ягичевия Златоуст. Той смята, че руската версия на мъчението е по-древна. Вж. и Сергий (Спасский). Месяцеслов. Т. 3. С. 482-483.
