Андрей Критски

Византийски проповедник и химнограф. Роден в Дамаск. Постъпва на 14 години в манастира св. Сава Освещени до Йерусалим, за което е наречен Йерусалимски. Изпратен е от патриарха на Йерусалим Теодор в Константинопол. Там е ръкоположен от цариградския патриарх за дякон на храма „Св. София”. По-късно е поставен начело на архиепископската катедра в Гортина на о-в Крит. Паметта му се почита на 4 юли и следва да се отличава от Св. прпмч Андрей Критски, който се почита на 17 октомври.

Приписва му се авторство на около 50 беседи и слова. Името му се свързва основно със създаването или въвеждането на канона в богослужението. Неговият т. нар. Велик канон, Canones, Triodia ac Troparia (CPG 8219) е творба, съставена от 250 тропара. Произведението е преведено на старобългарски ІХ–Х в. Най-старият негов препис е в Битолския триод от ХІІ в. (№ 38 в Архива на БАН). Творбите му служат за образец на патриарх Евтимий и на Владислав Граматик, които включват теми и сюжети от творчеството му в произведенията си.