(от грц. τρόπος ‘напев, мелодия’) Наименованието се употребява с три значения:
1. Еднострофична химнографска жанрова форма. В това свое значение терминът клони към родовото понятие за еднострофично песнопение. Видове тропари: блажен, ексапостиларий (светилен), икос, ипакои, кондак (в значението му на строфа), седален и др. В част от средновековните паметници стихирите също са наречени тропари.
2. Основната самостоятелна химнографска строфа от богослужебните текстове за определен празник, която съдържателно изразява неговата същност. Изпълнява се на няколко строго определени места от богослужението. Нарича се още „тропар на празника” или „тропар на деня”, а също и „отпустителен тропар”, тъй като се пее по време на отпуста (заключителната част) на службата.
3. Строфа в състава на полистрофичната жанрова форма канон:
а) Всяка строфа от канона (включително ирмосът и катавасията).
б) Всяка строфа от канона, която не е ирмос или катавасия. Това вторично значение е възприето в научната химнологична литература за целите на оразличаването на строфите-модели (ирмоса и катавасията) от останалите строфи на канона (вж. напр. Кожухаров 1995: 125).
В зависимост от темата, на която е посветен, тропарът (главно в третото значение на думата) може да бъде:
- троичен: посветен на Света Троица;
- богородичен;
- кръстобогородичен: разгръща темата за страданията на Божията майка по време на разпятието и погребението на Христос; обикновено такъв е последният от всяка поредица свързани помежду си тропари (от дадена песен от канон и др.) за сряда или петък, когато се почитат Христовите страдания;
- възкресен: разказва за Христовото възкресение и е предназначен за Господските празници и за неделните служби, когато се възпоменава Христовото възкресение;
- кръстовъзкресен: посветен е на темата за Христовите страдания и възкресение; кръстовъзкресните тропари се изпълняват по време на Великия пост;
- мъченичен: възпява подвига на християнските светци-мъченици;
- заупокоен: тропар-молитва за упокой на душите на починалите християни;
- покаен: разгръща темата за покаянието и цели да подбуди слушателите към покаяние;
и др.
Текстове:
1. Тропарът към великомъченик Теодор Тирон (чества се през първата събота на Великия пост) на втори глас може да бъде прочетен в съвременен църковнославянски вариант на стр. 14/ред 9–13.
2. На сайта http://www.orthlib.info/Triodion/12_Triod-Fast-Week1-Friday_pt_1sedm.pdf могат да бъдат прочетени в съвременен църковнославянски вариант различни видове тропари в последованието на утринната за петък от първата седмица на Великия пост:
а) Тропарите (в значение 3) като съставни компоненти от два трипеснеца – на стр. 2–6;
б) Троичен тропар като компонент от трипеснец – на стр. 3/ред 3–5;
в) Кръстобогородични тропари – на стр. 1;
г) Мъченичен тропар – на стр. 6/ред 18–22.
3) Възкресни тропари на пети глас в съвременен църковнославянски вариант.
4) Заупокойни тропари на IV глас за опело на миряни могат да бъдат прочетени в съвременен църковнославянски вариант на ред 9–17 от чинопоследованието на опелото.
5) Група покайни тропари на шести глас с начало Помилоуи насъ, Господи, помилоуи насъ... могат да бъдат прочетени в съвременен църковнославянски вариант в началото на чинопоследованието за извършване на изповед (след текста на псалм 50).
Библиография:
Йовчева, Мария, авт . 2003.
Тропар. В ,
Кирило-Методиевска енциклопедия, vol. 4, 189–191. (Кирило-Методиевска Енциклопедия). София: АИ “Проф. Марин Дринов”.
Кожухаров, Стефан, авт . 1995.
Ирмос. В ,
Кирило-Методиевска енциклопедия, vol. 2, 125–126. (Кирило-Методиевска Енциклопедия). София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”.
Citekey Трифуновиħ1990 not found