Заключителната приписка (колофон) е поместена на последния запазен лист (л. 242) в Бдиснкия сборник, съставен през 1359-1360 г. по поръка на видинската царица Анна, съпруга на цар Иван Срацимир (1352/3-1396).Известният днес ръкопис (№ 408 от Университетската библиотека в гр. Гент, Белгия) по водни знаци се датира към самото начало на 15 в. и вероятно представлява по-късен препис. Може да се предположи, че в него след приписката е имало още един изписан лист, който е бил откъснат – от него е оцелял долният ъгъл, върху който се чете думата „амин“. Приписката е важен извор за историята и литературата на Видинското царство. Датата, посочена в нея ‒1360 г., и царската титулатура на Срацимир се използват като terminus ante quem за отделянето на Видин от Търново и обявяването на Срацимировата самостоятелност. Тя обвързва съставянето на сборника с конкретен скрипторий и свидетелства за интереса на видинската царица към специфични агиографски четива – жития на жени светици, чиито подвизи и деяния са били достойни за подражание.
