Въ лѣто ѕ҃ѡд въста нѣкто Отмань оть въсточныѧ страны, оть горы нарицаемыѧ Ефѳры, оть рода измаилскаго, нахаждааше на Кармѣни биѫ сѧ съ ними и съражаѫ сѧ по въсѣ врѣмена и поделѣваѧ на ныхь и на Харсани, такожде и по малꙋ по малꙋ прїиде и на Таидиновѫ зелмѫ, Дїаделфїѫ и Малаина, и страны тыѧ плѣноуѫ и прѣемлѧ оумрѣть же Отмань. Прѣбысть .л҃. лѣть.
Сынь же его Оркань наслѣдникь бысть, и тъ болше начинааше дѣло воинствоуѫ и поделѣваѧ, доидеже прїиде къ гръчьстимь странамь, идеже есть градь Брꙋса, и обтещь съ воисками своими градь пожегь въ околныхь странахь его и прѣѧть его съ сыномъ своимь Аморатомь великыимь, и тако въселше сѧ съ столамь тꙋ, и не по мноѕѣхь дьнехь оумрѣть и Оркань вь лѣто .і҃.
И прѣбысть Аморать юнь сын и дышѧ и оплъчаѧ сѧ велми на Блъгаре и прошааше бродь оть Гръкь и понеже възбланѣемь бѣшѧ оть множьства корабеи и катръгы, питаше же ѧ и хранѣше Катакꙋзинь велми добрѣ блюсти бродь на Калиполѣ. Аморать же ꙗкоже рѣхомь поиѫждааше сѧ прѣити море, и ꙗкоже видѣ Катакꙋзинь ꙗко не можеть хранити катръжани, хлѣба недостаѫщꙋ и мѧсь свинь такожде, обаче и вистїарь испражнѣемь по въсѣ дьни, доукатамь и сребрꙋ не достаѫщемь, оумысливь сице и посла блъгарскомꙋ царю Алеѯандрꙋ въ Тръновь, ꙗко да поможеть емꙋ хранити катръжане, да съблюдаѫть бродь. Блъгаре же слышавыше се насмѣашѧ сѧ и оукоришѧ Гръкы, не тъкмо досадишѧ, нѫ за женѫ и матере оѱоваше и послашѫ тъще. Видѣвь же Катакоузинь оскръби сѧ ѕѣло, таже посилаеть къ сръбстїимь господамь, Оурошꙋ и Оуглешꙋ дестопꙋ и кралꙋ Влъкашинꙋ, да помогѫть катръжаномь. И ты слышавше се насмѣавше сѧ и ꙋкоришѫ Гръкы, не тъчїѧ [досадишѧ], нѫ и женѫ и матерь оѱоваше и отслашѧ тъще. Слышавь же се Катакꙋзинь оскръбѣ ѕѣло не доꙋмѣаше сѧ что сътворити. Тогда посла Катакꙋзинь къ царемь блъгарстимь и господамь сръбскыимь и рече имь: не хотѣстѣ помощи намь, обаче на послѣжде каати сѧ хощетѧ. Они же не въмѣнишѧ сїа ничтоже, нѫ рѣше ꙗко егда прїидѫть на нась Тꙋрци, мы хощемь бранити сѧ оть нихь. Тогда съвѣща Катакꙋзїнь съ Аморатомь и клѧтвы поставлъше и книгы дашѧ дрꙋгь дрꙋгꙋ, иже стоѫть даже и до дьнесь, ꙗко да не поврѣдѧть Тꙋрци что Гръкомь ни Романїи ни Македонїи въ вѣкь, и обѣщашѧ сѧ Тꙋрци симь тако быти, и отави Катакꙋзинь Тꙋркомь бродь на Калиполѣ.
И прѣиде Аморать, сынь Оркановь, съ Тꙋркїѧ въ лѣто .ѕѡ҃лд. и поидошѧ на Срѣдци и събраше сѧ вои блъгарсти съ ними же и сынь Алеѯандровь Асѣнь и съразишѧ бои и оубишѧ Асѣнѣ и оть Блъгарь множьство погыбе, и пакы съвъкꙋпишѧ сѧ Блъгаре съ Михаиломь, съ сыномь Алеѯандровѣмь, и того оубышѫ и плѣнивше множьство народа поведошѫ на Калиполѣ.
Оумершоу же Кантакꙋзинꙋ царствовавь лѣть .ке҃. и възрастьшꙋ Калоанꙋ въ мѫжь съвръшень възыде на царство отьца своего въ лѣто .ѕѡме. И имѣше Калоань два сына, Андроника и Манꙋила царѣ, и съвѣща Андроникь съ сыномь Аморатовѣмь, Цалапїемь великыимь, ꙗко да оубїеть отьца своего Амората, Андроникь же да ꙋбїеть отьца своего Калоана царѣ. Се же слышавше оба въ кꙋпѣ, Калоань царь и Аморать, и емь Аморать Цалапїа и изврътѣ емꙋ очи, такожде Калоань царь емь Андроника сына своего и изврътꙋ [емꙋ] очи; и царствоваста оба въкꙋпѣ, Аморать и Калоань царь, въ съмирени и въ любви велицѣ.
И въздвижи сѧ пакы Аморать поити или на Блъгаре или на Оуглеша. Сїа слышавь Оуглешь [глоса - Съи Оуглешь оубить Оуроша царѣ сръбскаго] и краль Влъкашинь и събра сѧ множьство воискь сръбьскыхь и оть Далматїѫ и Тръвесь сънидошѧ даже до Сѣра града Оуглешь оубо и брать его краль Влъкашинь. Тогда прїиде и Тꙋркь множьство съ Аморатомь и съразишѫ бои великь и бысть кръвопролитїе множьство на Марицѣ рѣцѣ, и Тꙋрци велми въсклицаѫще, и ꙗко бѣхѫ бѣжѫще Сръбле, оубишѫ Оуглеша на Марицѣ рѣцѣ и крала Влъкашина, и погыбошѫ оба кꙋпно въ лѣто .ѕѡоѳ. мѣсѧца септемврїа .кѕ҃., и Тꙋрци въземше плѣнь великь приведоше на Калиполѣ.
Прѣжде же оубо разбоа оумрѣть Алеѯавдръ царъ тръновскы въ лѣто .ѕѡ҃о., мѣсца феврꙋарїа .з҃і., и възыде на царство Шишмань царъ, сынъ Алеѯандровь. И полса Аморать къ немꙋ дати сестрѫ своѫ за нь, и онь, и не хотѣ, дасть сестрѫ своѫ, кера Ѳамаръ царицѫ.
Царствꙋѫщоу тогда Калоїоанꙋ въ Цариградѣ, Палеологꙋ, таже Тꙋрци прѣстѫплъше клѧтвы, иже съвѣщашѫ съ Гръкы, и особишѫ себе градь Калиполѣ и окръстнаа его села и възѧшѧ воювати ꙗкоже имь годѣ бѣше, и бродь съ катръгами своими блюстелѧ постави, и Гръкь изгнашѫ по домохь своихь.
Калоїоань царь оумрѣть въ лѣто .ѕѡ҃п. царствовавь .ле҃. лѣть, и възыде сынь его Манꙋиль Палеологь на царство.
Тогда оубо много множьство събра сѧ Тꙋркїа и възыдошѫ и начѧшѫ и плѣновати землѧ и градовы, прѣѧше же и Амореѫ до Вавѵлона, и пакы оть тѫдꙋ възвращьше сѧ възѧшѫ Драчь даже до Далматїѫ и въсѧ арбанасїискѫѧ землѧ, христїанстимь силамь немощномь сѫщемь и не имѫщемь кого съпротивлѣѫщаго имь.
По лѣтѣ же нѣкоемь оубо идошѫ на србскѫѧ землѧ и тамо брань съвъкꙋплъше имь оубїено бысть много множьство, воинство безчислъвое, и кръвопролїтие ꙗко исплънити сѧ писанꙋ боже, прїидошѫ ѧзыци въ достоанїе твое и оскврънишѫ църковь свѧтѧѫ твоѫ, положи[шѫ] Іероусалима ꙗко овощное хранилище, положишѫ трꙋпїа рабь твоихь брашна птицамь небеснымь, плъти прѣподобныхь твоихь ѕвѣре[мь] земнымь. Тогда оубо нѣкто оть воинь храбръ ѕѣло, Милошь нарицаемь, тъ оубо, ꙗкоже нѣкогда свѧты Димитрїе на Скылоана царѣ нашедь копїемь пронѧѕивь древле, егда на Солꙋнь прїиде, тако и тъ нечьстиваго Амората древле пронѧѕи и въсѣ вънѧтрънѣа его копїемь извръже въсескврънѫѧ его доушѫ.
Оубышѫ Тꙋрци Лазара кнѧѕа сръбскаго въ лѣто .ѕѡ҃ҁз., мѣсѧца їюнїа.
И въста Баазить на царство отьца своего Амората, сътвори же и сръбскѫѧ землѧ под собоѫ, и дань даати и вои отлѫчатии ходити съ нимь, постави же и Стефана деспота обладати на отьчьскыи столь Сръблемь.
И не по мноѕѣхь дьнехь пакы въздниже сѧ много множьство на Тꙋркїа, поидошѫ на Влахь при Мирчѣ воеводѣ и съразишѫ бои великь, ꙗкоже оубо Тꙋркомь мноѕѣмь избраннымь пасти сѧ оть силныхь и оть христїанстїихь господахь, въ нихь же бѣше Константїнь Драгашевичь и Марко Кралевичь, и толико съломено бысть копїи бесчидлънно мнооство, ибо въздꙋхꙋ не мощи зрѣти сѧ оть множства стрѣль, рѣцѣ же тои кръвавѣ потещи оть множства трꙋпеи чловѣчьскыхь, ꙗкоже и самомꙋ Баазитоу ꙋстрашити сѧ и побѣщи; обаче нѣкоего оть властель постави владати землеѫ, Мирчѣ же побѣгнѫ на вѫгрьскѫѧ странѫ. Баазить же и ть бѣгꙋ сѧ ѫть хотѣ прѣити Дꙋнавь, постави же и блюстелѧ по въсемꙋ бродꙋ на Дꙋнавѣ рѣцѣ; емь оубо блъгарскаго царѣ Шїшмана [глоса - Шишмань царь блъгарскы оубить Дана воеводѫ, брата Мирчѣ воеводѣ, въ лѣто .ѕц҃в., мѣсѧца септемврїа .кг҃.] и оубить его въ лѣто .ѕц҃г., мѣсѧца їꙋнїа .г҃. Таже прѣемь блъгарскѫѧ землѧ и постави въ неи обладателѧ своѫ по въсеи земли блъгарстѣи.
И не по мноѕѣхь въздвиже сѧ вѫгръцы краль Жигмѫнть въ лѣто .ѕце. събравъ въсѧ силѫ западнѫѧ, рыги глаголѧ кнѧѕѧ же и властеле панови и гардинарѣ силныхь же и франѕести, и въ кратцѣ рещи, много множство господь, ови по сꙋхꙋ, овы же по Дꙋновꙋ съ множьствомь кораблеи и ладїами., ꙗко ни водамь мощно видѣти сѧ оть множьства корабеи. Краль же ꙗвѣ, ꙗкоже рѣхомь, емлѣшѧ сѧ по сꙋши приити свѣтла себе показꙋѫ златомь и бидеромь множьствомь, орѫжемь и оковы желѣзними, прѣдиди сънисхождааше къ долиѣи земли по Дꙋнавꙋ, и егда приде на блъгарскѫѧ землѧ противѫ Никополѣ града, прїидошѫ же и .л. катръгы оть венетїѫ и оть Цариграда и сташе подь Никополемь градѣ и бѣхѫ чаѫще прѣѧти Никополь. Нечьстивы ге Баазить събравь и ть множьстно своихь Измаиль и вое велико обрѣтошѧ сѧ оть въсточныѧ страны, и оубо грѣдыи бѣше съ тъщанїемь сънити сѧ въ скорѣ съ силами западними, и ꙗко оубо приближишѫ сѧ Тꙋрци не пождавше ничтоже нѫ брань сътворишѫ, и бысть съраженїе велїе и кръвопролитїе и паденїе множьство властелмь и воемь, ꙗко потъмнѣти въздꙋхꙋ небесномꙋ оть множьства стрѣль и копїи, подобро плѣвамь оть вѣтрь възвишаемомь, и бысть тѫтень земли и поечати ꙗко шꙋмꙋ великꙋ оть множства копїи и щитевїи и конемь и людемь паденїе. и ꙗко видѣвь себе краль не добра ѕѣло, абїе въходить въ единои оть катръгь [и] отходить съ прочїиши катръгами ꙗко посрамлень. Баазить же по одолѣнїи въсходить съ Измаилити гнавь даже до Дꙋнава, и бысть пакы дрꙋгое гꙋбителство въ водахь и потопленїе людемь въ рѣцѣ дꙋнавстѣи, ꙗкоже рещи древле ꙗкоже фараонꙋ ономꙋ въ чръмнѣмь мори гонѧ Іздраилѣ. И краль оубо елицѣмь мъчтаенїемь и съ похвалоѫпрїеде, вѣщешимь срамомь и бесчьстїемь отиде, погꙋблъ множства, оставлъ же костеи множство, ꙗко не мощи проходити чловѣкомь оть костеи.
Обаче Баазить не пождавь ни мало, нѫ оть тѫдꙋ двигь сѧ възыде къ западꙋ поемлѧ царствїа и землѧ, и емь Срацимира царѣ въ лѣто .ѕцѕ. подь собоѫ сътвори, и въшедь на вѫгръцкѫѧ землѧ пожагаѫ и попалѣѫ ꙗко пламень пожагаѫи горы, тако и тъ плѣнꙋѫ до самого града Бꙋдꙋ, и оть тѫдꙋ възвращь сѧ съ побѣдоѫ многоѫ, ꙗкоже древе нѣкогда Навꙋходоносорь на Іздраилѣ въ Вавѵлонь поганѧѫще прѣдь собоѫ множство босии свѣзаани рѫкама, опеть ꙗко исплънити сѧ писанїꙋ обратихь сѧ на страсть, егда ꙋньзе ми търнь.
Баазитꙋ же възвращьшꙋ сѧ съ побѣдоѫ многоѫ и доспѧвшꙋ Македонїа проходѧщꙋ бысть въАндрианополь и въ Неаполи, оть тѫдꙋ съвѣща ити на Константїновь градь. Оставлъ оубо Калиполе о деснѫѧ себе тамо поиде, и проходѧ гръчьскѫѧ землѧ и Гръкомь исходѧщемь покланѣхѫ сѧ тъщанїемь, онь же не врѣждаѫ никогоже тъкмо тъщаашѧ сѧ къ свѧтомꙋ градꙋ доспѣти. Доспѣвшꙋ же емꙋ съ силами многыми приражаѫще сѧ стѣнамь градꙋи бѣше трѣсѧи сѧ и трепещѫ весь градь страха ради измаилтьскаго, и самь царь Манꙋиль оубоавль сѧ и весь съглить съ нимь, И посла Баазить къ царю, дати емꙋ вънити въ градь. Елма же не вѣдѧще что сътворити не доꙋмѣѫще тъчїѫ глаголаахѫ: господи Исоусе Христе, сыне божїи, помоѕи, и въздвыгше на небо рѫцѣ свои и къ богородици молбы и моленїе творѧще, ꙗкоже обычно есть имь творити въ напастехь своихь. Повелѣ же и патрїархь кѵрь Антонїе съ въсѣмь причьтомь и клиросомь възѧти чьстны кръсть и иконѫ прѣчистыѫ владычицѫ нашѫ богородицѫ и образь господа бога и спаса нашего Исоуса Христа, и тако обхождаахѫ стѣны градꙋ постомь и молитвами, повелѣ же и акаѳиста пѣти сѧ и ина нѣкаа глаголѧще: господи, помилꙋи, не доꙋмѣѫще сїѫ ти молитвѫ приносимь. Царь же съвѣща съ сиглитомь глаголѧ послати дары многъі, съмирити сѧ и дань даати емꙋ молѧще его, и послашѫ многы дары емꙋ. Онь же не хотѣ приѫти дары, нѫ глаголаше вънити въ градь, и видѣвше же неꙋкротимое его сверѣпество, ѕвѣрѣ же паче мощно ꙋкротити, его того же никако, нѫ ꙗко лъвь рыкаѫ глаголааше: за ꙋтра прѣимѫ градь вашь, вась наѕѣхь отпꙋщѫ, идеже хощете идѣте. Сїа слышавше оубоѕи Гръци въстенавше къ богꙋ оть въсего сръдьца и възъпишѫ глаголѧще: господи боже, силь обрати и посѣти виноградь свои, иже насади десница твоа, сътвори имь ꙗкоже Авимꙋ и Сисарѣ въ потоцѣ кисовѣ, иже рѣшѫ да наслѣдимь себе свѣтило божїе. Тꙋркомь же не радѧще нѫ въздвиже сѧ въсе множство пристѫпаѫще стѣнамь градскымь и толико стрѣль испꙋщаѫще, ꙗко не мощи зрѣти въздꙋха на слънечнаго сїанїа оть множьства стрѣль, подобно плѣвамь оть вѣтръ възвѣваемомь, глась же ꙗко громь по въздꙋхꙋ расходѧщꙋ сѧ оть многыхь въсклицанїи, и ничтоже можаахѫ сътворити съ своими страхованїи, нѫ фѫдомь и инѣми хитростми и цаграми и лꙋбарди пꙋщаѫще, далече нѣгде отбѣгаѫще кони свои тамо къ Галатѣ ꙋтекоми постиѕаахѫ и гласи неодръжимими и страшними възоры и тамо велми творѧще. Баазить же ставь на высоцѣ мѣстѣ видѣ свѧтѫѧ Софїѫ глаголаше въ велмѫжемь своим, ꙗко тоу сътворѧ жилище себе съ женами моими. Такожде и въси велмѫже раздѣлѣхѫ себе сътворити жилища свѧтыѫ цръкви. Обаче принесошѫ тръбѧчїѧ къ разоренїꙋ града, прѣжде оубо Галатѫ начѧшѫ оударѣти и многы къзни сътворишѫ обарѣѫще зѫбщи градꙋ, овогда и оть стѣнь пробиваахѫ, елма вънегда дьнь мимохождааше и нощь прѣемлѣшѫ, хѫдѫжни сѫщѫѧ оть Фрѫгь въсѫ нощь ѕиздаахѫ, и обрѣтаахѫ сѧ за ꙋтра въсѣ цѣла и нова, ꙗко дивити сѧ Измаилитомь. Нѫ обаче и Фрѫгомь не нерадѫщемь, нѫ и ти подвиѕаа[хѫ] сѧ испꙋщаѫще цагри и самострѣлы своѫ съ лꙋбардами, и пꙋшками огнь съ дымомь творѧще далечь отстоахѫ. Единоѫ же оустръмишѧ сѧ Измаилите и абїе подшедше подь градь, ꙗко оубоати сѧ Фрѫгомь и хотѧще побѣгнѫти въ свѧтыи градь, нѫ Гръци пришедше имь на помощь сице бо дрꙋгь дроугꙋ помагаѫще съ прїательствомь ꙗкоже рещи мати младенца своего обьемлѧще, тако и Гръци Галатомь притичѧще помагаахѫ, и ꙗко исплънити сѧ писаномꙋ: матеръ о чѧдѣхь веселѧщѫѧ сѧ. Сїа слышавше Трапезонтѣне и Каффа и Амастро и оть въсѣкого своего острова прїидошѫ съ катръгами своими, съ орѫжїемь и самострѣлы и цаграми, носѧще и пищѫ доволнѫ себе, и въси сътицаахѫ сѧ въ свѧтїи градь, оть Венецїѫ же и оть Митилина, и тамо плаваѫще достиѕаахѫ свѧтїи градь съ пищеѫ и храноѫ своеѫ, и вънѧтръ бывше въсхождаахѫ на пирговии на стѣнахь градꙋ испꙋщаѫще самострѣлы и цагръ своихь, и елико мощно имь бѣ, съпротивлѣахѫ сѧ [и] далечь сихь отганѣахѫ оть града. Множицеѫ оть Гръкь по таи творѧще нощїе воинское исхождаахѫ и ꙋбиваахѫ оть нихь. И сице творѧще продлъѕаѫщꙋ сѧ нѣгде седмомꙋ лѣтꙋ, и ꙗко видѣ нечьстивїи Баазить ничтоже оуспѣти възможеть, съ многоѫ ꙗростїѫ распихааше сѧ, въземь въсе множьство коинстъвное отиде. И не хотѣ съ стꙋдомь рѫкѫ на ꙋстѣхь положь се тъкмо прирекь, ꙗкоже Іꙋлїань нѣкогда къ свѧтомꙋ великомꙋ Василїꙋ кесарїискомꙋ хвалѣше сѧ, вънегда на Перси идѣше, ꙗко въ грѧдѫщее лѣто прѣимѫ градь, такожде и тъ сицеваа рекь отиде.
И не по мноѕѣхь дасть того богъ брашно людемь еѳїопскымь; въсташѫ бо оть слънечнаго въстока чѧда агарѣнскаа съ силами своеми, и ꙋбїень бысть нечьстиви оть нихь, и погыбе памѧть его съ шꙋмомь, въ лѣто .ѕці. мѣсѧца їꙋлїа .ки. [глоса - Темѫръна глагалѧи царѣ татарскаго]
И наста сынь его, Цалапи Мꙋсꙋлмань.
Гръци же благодарестьвнѫѧ пѣснь въспѣвше глаголѧще: велеи господь и хварень ѕѣло и велїа крѣпость его, ꙗко не въ листѣхь мѫжьскыхь благоволить, благоволить господь на боѫщѫѧ сѧ его и на ꙋповаѫщѫѧ на милость его, и благодатїѫ божїеѫ съхранѣемь есть свѧтїи градь даже и до дьнесь оть въсѣхь съпротивнїихь инопременикь.
Въ лѣто .ѕц҃зі., при животѣ Цалапїа Мꙋсꙋлмана, прѣстави сѧ благочьстивїи царь Калоїоань, анеѱеи кѵрь Манꙋила царѣ.
Въ то лѣто изыде Мꙋси въ странахь дꙋнавскыихь и събравь много множьство Влахь и Сръблеи и Блъгаръ, съ нимь же бѣше и деспоть сръбскыи Стефан, и прїидошѫ на Цариградь и тꙋ сътворишѫ бои великы съ Цалапїемь извънь града, на Космидѣ, и оубишѫ Цалапїа Мꙋсꙋлмана и погыбе памѧть его съ шꙋмомъ.
Ѱофиса и Мꙋси бегь въ лѣто .ѕцкв. и наста Кришчи солтань къ лѣто .ѕцке.
Bogdan, J. Ein Beitrag zur bulgarischen und serbischen Geschichtsreibung. - Archiv für Slavische Philologie, 13, 1891, 526-536.