(л. 10а) Мцⷭь мартъ
Въ сеи мцⷭь зела (!) сила приходить и ѿ человека хракотина ѿходитъ и тело кровъ ѡсноваеть кровъ да теглишъ добро еⷭ билїе да пиїшъ и да са миешь често и слатко да ѧдеⷲ и гарлото си плакни и сꙋтро да плюешь и фтиче мѧсо и ѧица добро е пази са ѿ много ꙗсте ѿ суха риба солена. на марта на .д. день лѧстувицата ѿ зимовище дигнава са.
Мцⷭъ априль
В сеи мцⷭь добри вѣтри веютъ и воⷣи чисти бивають и нилъ река приходить и у человека ѧть и желтиница ꙋмножт (!) сѧ должо (!) ести ꙗсте зелїе младо и мѧсо агне и ѧица и риба и речни ѿ блатнии и птиче мѧсо, и пиїте вино добро и масло дарвено и оцеть и мити са често защо встае ѿ истока исходитъ и цвету крепость даеть и добро е да са не гневишь и да са пазишъ (л. 10б) ѿ сꙋхо ꙗсте и ѿ сꙋрово и ѿ сꙋха риба ѡсꙋлена.
Мцⷭъ маиѧ
Въ сеи мцⷭь добри ветри веѧтъ и води чисти биватъ и нилъ река приходитъ и у человека ꙗтъ и желтиница множит сѧ и должи (!) есме пущати кровъ на рокахь и врачевати сѧ и пите билїа ѡчистителна ꙗко да будеть чрево наша очищено ѿ ѧда, а ꙗстїе ꙗждь хредо и пресно млеко утро воⷣо (!) стꙋдено пии Пази са ѿ гувеждо мисо и ѡть козе и оть сꙋлено и ѡть кисѧло.
Мцⷭъ іꙋнїꙗ
Сего мца царїе силꙋ имутъ и време средно и в человека ꙗдъ и жѧлⷧтлиница (!) много фаща сꙋтро воду да пиешъ добро е и да си миѧтъ ноⷥи стꙋденою водꙋ ꙗсте ѧждъ ѧре тлъсто и преснꙋ рибꙋ и диви птици и кисѣло млеко и оцетено ꙗстїе (л. 11а) пази са ѿ гладъ и ѿ горещи мироди и в баню ни кисни.
Мцⷭъ иꙋлїѧ
В сїе мⷭць горещи ветри веютъ и члкъ ѿслабне и болести бивать мноⷢ и бъхли и мохи задрꙋжевают сѧ да плоⷣь сотворѧть ꙗсте ѧре и [ꙗ]хнию и кисело армею и сꙋтрꙋ воду да пиешъ студеⷩꙋ добро е пази са ѿ слатко и ѿ горещи мироди и ѿ ракию и ѡть сухо ѧсте и ѿ пекъ.
Мцⷭъ Авгꙋстъ
Тѡго мца западне ветарь начне да вее и ѡвощию фтасвать и прихавица много бива, и велме горещина требꙋе да се ни трꙋдишъ и да се не распꙋтишь и горещꙋ водꙋ ни пїи слатко ѧсте и кисело ешь и тикви ешь добро е пази са да ни спи днемь.
(л. 11б) Мцⷭа Септеврїѧ
Мцⷭа того студь и горещена посреде и чвекꙋ развалевает сѧ винѡ врло ни пїи слатко ещь (!) и билїе и шербеть пии и топло ꙗстїе мисо кокошїе и риби тльсти и млеко пресно да пиешъ сꙋтро и вечерь и сꙋтро да сидⷲ (!) покраи реку добро е пази са ѿ говежо (!) мисо и ѿ козе и баню.
Мцⷭъ ѡкⷮовриѧ
Мцⷭа сего върли вѣтрь ѿ истока ѧвлѧет сѧ и тело человеко добие мошъ должни сме тогда ꙗсте прасовно и листие варено и пашено и риби пичени и вино пїите слатко, и ѧстїе хредо и шипка добро е и кровь да теглишь добро е пази са ѿ поⷮ, ѿ зилени ѡвощиѧ и ѿ баню.
Мцⷭа Ноемриѧ
Въ сие Мцⷭъ студъ почне да бꙋде и ва человека ꙋмножет сѧ чеⷬна ѕлачъ, (л. 12а) и кровъ ѡскꙋдеѧтъ должни есме ѧица и меть и речни и заутра понꙋждати сѧ плювати добро е и мисо все ѧсте добро е пази са ѿ често смешеⷩїе сасъ женою, на баню на баню (!) ни ходи и зелїе сѧко ни ешъ защо главна болезенъ ѡслеплѧеть очи еже есть ремаико, ѿбиваеть ѿ него болезенъ на ѡчи глаголет сѧ аѯерепонъ.
Мцⷭь декеⷨриѧ
Въ сие мцⷭъ мразь почнава ва человека, всѧ деиства потают сѧ, ꙗстїе кешкекь и кебапь ѡвчени и оцетено и топло и пите вино до ситости и ѧсте семенено (?), пази са ѿ стꙋдену воду, и ѿ стꙋдено ѧсте и крофь ни тегли.
Мцⷭъ ꙗнурїѧ
Въ сии мцⷭь на человека хракотаⷩ множит сѧ и челꙋвеко серце много ѧсте ни ище да ѧде ѿ много ѧсте да са пазишь на гладно серце топло (л. 12б) воду да пиешъ добро е, и пите вино избранно и празь лꙋкь варень ѧсте и ꙋмивати сѧ, и често пиїте кавїе пази са ѿ кисело млеко и ѿ рибу.
Мцⷭъ Феируариѧ
Въ сие Мцⷭъ варли ветри веють и снегь и дождь почне да вали и добитаⷦь ѡслабне а серⷣце челꙋвеку развисилстѧ и добро вино да пиешь и сꙋхо овощїе и орехи и лꙋкь червенъ пази са ѿ слатко, и на конь да ездиⷲь ловь да лꙋвшь (!) зло е.
Препис в сборник № 724 от НБКМ, дамаскин от ХVІІІ в., л. 10а-12б.
Описание на ръкописа в: Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека.Т. 2. С., 1923 г., с. 381.
Текстът на диететикона е много подобен на препис в ркп. № 698 от НБКМ, Габровски сборник от 1824 г. Към тези два преписа с известна уговорка се отнася и диететиконът в ркп. № 115 от Народната библиотека в Пловдив от 1674 г. – сборник на известния карловски копист Авраам Дмитриевич. Отличителна особеност на трите свидетелства е включването на аргументи от хуморалната теория като мотивация за съблюдаването на хранителните предписания, добавянето на климатични разяснения към месеците, както и по-широкия диапазон на хигиенни препоръки.