You are here

Речи избрани от древни мъже

Рѣчи избранны и различны ѡ(т) прьвѣшны(х) мꙋжїи и философи. една дꙋма мнѡго разꙋ(м) има. кой казꙋва и кой слꙋша файда има. ѡ͠че бл(с)ви

Соломѡнь Врѣмето, и годините, и часѡвете сичко щото е по(д) сл͠нцето. врѣм[е] има да се роди. врѣме има да ꙋмр[е] врѣме има да се смѣешь. врѣм[е] има да плачеш. и сичко що е на з[е]млꙗта със врѣме быва. По добрѣ [е] двама, нежели единь. Тежко и горко  единомꙋ на въсако мѣсто. оти ако падне, а то нема кой да го вдигне. По добрѣ е дѣто (!) младо, та мьдро; повече ѡ(т) цара стара безꙋмна. Кой се не срамѣ ѡ(т) праведны людїе, тойзи нѣ е добрь. и такъвзи та ще чл͠ка за една (л. 163 а) хлѣбь троха затри. По добрѣ е да имашь добра съсѣдина близꙋ при тебѣ нежели да имашь рождена брата на далечно мѣсто. Въ ꙋши безꙋмны(х) нищо не дꙋмай да мꙋ пришьпнешь, да ти се не подсмѣе на разꙋмните твои дꙋмы. о ро(д)т(ї)еле(х) Съ(с) работа и съ(с) дꙋма почитаи бащь си и маика си. замь да прїимешь ѿ тѣ(х) бл(с)вь, оти бащнина клетва и майчина. та искоренѣва домь на чеда. Слава чл͠кꙋ та е почьсть бащнина. а по(д)смѣхꙋлны сынѡве, та е майка имь безпочестна ѡ(т) тѣ(х). Синко щото са прѣмꙋдры ѡ(т) тебе не прѣпирай се съ(с) тѣ(х). и що сь ѡ(т) тебе по ꙗкы не бори се. и що не можешь да стигнешь  не гони. и дето не можешь да досегнешь не протѣгаи се. Синко догде си живь и до съмрьть, а ти се по(д)канѣи за истинна, и г͠ь да ти помогне. Синко дрьжь законь що та ꙋчи баща ти. и недѣи се огрижи що те гади маика ти. Синко, ако бьдешь мьдрь, самси себѣ си (л. 163б) добрь бывашь, и на твои дрꙋжина. ако ли си зль. а ты самси себѣ си почерповаш зло. Сн҃ь мьдрь весели бащь си, а с͠нь безꙋмень та е грижѣ майцѣ си. Грижи са баща за с͠на неиспедепсана, а с͠нь разꙋмень разговарѣ маика си, и ра(д)уват се за нѥго сички нѥговы роднины. Ꙗдь и грижа бащꙋ та е с͠нь безꙋмень, и ср(д)чна болесть щото го е родила. Слꙋшай синко бащь си, замь мꙋдрь да бьдешь до старость твоа. Синко ако бꙋде твое ср(д)це прѣмꙋдро, та щешь и мое ср(д)це да възвесели(ш). Синко ако прїемать твоите ꙋстны моите дꙋмы. и пази да се не поревне на твоето ср(д)це щото стрꙋвать грѣшници. ами имаи стра(х) г͠нь на сѣкы д͠нь. Синко слꙋшаи бащь си, и недѣи се огрижи че остарѣва майка ти. Синко почитаи бащь си и майка си. за(м) съ(с) тѣхна мл͠ба да имашь добро до живота твоего. Синко прочитай и стрꙋваи каквото дꙋма(т) кнїгы. (л. 164а) защо кой чьте мнѡго кнїгы а не стрꙋва като тїе дꙋмать. та е тойзи приличень дето нѣкои мѣри чюжда пшеница, а той ѡ(т) гла(д) ꙋмира. Слава и непочитанїе чл͠кꙋ  коги дꙋма [мн]ѡго. и езыкь и похвала, и кога [па]дне та е едно. Грїгѡрꙋ б(г)сло(в). Дрꙋгарь вѣрень та е покрывь ѳемелень. и дрꙋгарь вѣрень та се на бѣда познава. и дрꙋгарꙋ вѣрнꙋ нема измѣна никаква, нито се знае цѣната на нѥговата добрына. Чедо ѡ(т) мьничка избери прѣмꙋдрость, и за работа се потрꙋди, за(м) на стары дни да намѣришь добро. и да имашь да си ꙗдешь ѡ(т) своата стока. Ако видишь прѣмꙋдра чл͠ка и разꙋмна, а ты често ходи сꙋтрина до него, и ꙋчи се ѡ(т) негова(т) заповѣдь. Питаха нѣкого филосѡфа ѡ(т) что се най бойшь, а той ре(ч), коги се съ(с) безꙋмны прѣпира(м). Коги се слꙋчи та може и малакь чл͠кь помогна юнакꙋ. защо нѣкоги се ꙋловиль раслань ꙋ примка, а тои се м͠лиль на мишка да обгризе врьвыте (л. 164б) да избѣгне. Нѣкой видѣ едного лѣнива чл͠ка че оре нива, а дрꙋгы мꙋ рече. ѡ брате, ако ты нивата затривашь, ами и тїа тебе погꙋбѣва. таквази е сичка работа дето се съ(с) лѣность работы. По добрѣ е в горїето добры рѣчи да дꙋма(ш), да ѕьнтѧть и да ечѧть долїето да се разговарѣть планинїето. нежели да казꙋвашь добры дꙋмы що ти не прїема поꙋченїето и не слꙋша та. Филосѡфь видѣ едного ѕвѣздочьтца че сь прѣпьна, а той мꙋ ре(ч). Какь на н͠бето гледашь, а на землꙗта прⷣѣ себѣ си не видишь. Догде не чюешь за нѣщо, не ѡ(т)говарѣ напрѣ(д), и не влагай се насрѣ(д) дꙋмыте. Добро е болѣрство, ако нѣ е съ(с) хиллеть. И зло е сыромашїа, ако мꙋ бьдать ꙋстата б͠гохꙋлны. Подносливꙋ чл͠кꙋ та мꙋ е омраза смѣрень чл͠кь. Така е и болѣринꙋ чл͠кꙋ омраза сирома(х) чл͠кь. Ꙩко лꙋкаво, та е завидливо на чюждь хлѣбь, (л. 165а) а оскꙋдно на негова трапеза. Чл͠кь болѣринь коги продꙋма нѣчто, та сичкы млькнать, и дꙋмата мꙋ възнесꙋть до ѡблакь. А сырома(х) чл͠кь коги продꙋма, а дрꙋгы емꙋ рекꙋть, мльчи не знаешь что тлапишь. Чл͠кь слази ѡ(т) одрь свой, и дꙋма си в себѣ си. кой ще да ме види, като е тьмно, и стѣныте къщны затꙋлѣть. като ща да сторѧ грѣ(х), та ма не ще никои видѣ. а не знае оти ꙫчи г͠ни та са [буквено означение, не се чете] пьти по свѣтливы ѡ(т) сл͠нцето, та призырать на сички пьтюве ч͠лчьскые. и съпикасꙋвать що се на скрыто мѣсто стрꙋва. и догде се чл͠кь нѣ е родиль, а б͠ь сичко знае що ще да мꙋ бьде, и до напоконь. Въ д͠нь добрь не смислюваи зло, и въ д͠нь зл не помѣнꙋваи добро. Не завиди на почесть грѣшномꙋ чл͠кꙋ, оти не знаешь напоконь какво ще да мꙋ бьде разваленїе. Не ра(д)увай се кога ти ꙋмре дꙋшманинь чл͠кь, ами смисли оти сички ꙋмираме. (л. 165б) Колкото си великь, толкова се и смѣрѣвай. отї е г͠ь великь та се славы съ(с) смѣренныте. Нѣкой попита цара, колко земли дрьжишь. а той ре(ч). колкото тоꙗгата моа досѣга. Нѣкои клеветѣше добрыго чл͠ка, и наричѣше мꙋ име зло. а тои мꙋ ре(ч), дꙋмаи зло брате дꙋмаи, оти добро не ꙋмѣешь. Нѣкоего чл͠ка водѣха да го затрїать, а той тогива зель да чьте законь. а дрꙋгы мꙋ ре(ч), а брате опознѣл си да чьтешь законь. По добрѣ е да наложишь старꙋ чл͠кꙋ тежкь товарь, нежели да(д)дешь неиспедепсанꙋ чл͠кꙋ дрьжава и кметство. Като нѣ е прилично на конь без юзда да ꙗздишь. така нѣ е прилично и мнѡго иманїе да имашь без добра разꙋма. Мꙋжь мьдрь безкнїжен та е приличень като плеть без подпорка. без вѣтра стои, а при вѣтра паднꙋва. така е който нема книжовны подпорь. Или на самострѣль да стоишь, или на ꙫчи (л. 166а) завидливꙋ, едно е зло. Льжовны дрꙋжина та са като зимное сл͠нце, на врѣме грѣе, а на врѣме стꙋдинѣе. Като не може дрьвѣно масло да се смѣси със вода, така и льжа съ(с) истинна. Празна тиква надꙋваи, и безꙋмна чл͠ка ꙋчи еднакво е. Чл͠кꙋ болнꙋ медь и пелинь та мꙋ е едно. така и кривꙋ чл͠кꙋ, кривда и истинна едно мꙋ е. Ни влькь влька изѣда, ни зьмїа змїю изѣда, като чл͠кь чл͠ка затрива. Езыкь чл͠чьскыи та е по ꙗдовить ѡ(т) зьмїинь. оти зьмїа когы ꙋхапе, а тїа или погрѣши та сички ꙗдь свой излѣе, а злом(ꙋ) чл͠кꙋ езыкѧть сѣкогы в себѣ си ꙗдь свой дрьжи. Воденица не меле съ(с) дꙋма, ами със вода. така е и щото неразбрань чл͠кь, недѣи го ꙋчи съ(с) дꙋма, ами със тоꙗга. Кой си милꙋва с͠на того, та си милꙋва тоꙗгата. По зло е ковладникь ѡ(т) влькь, оти влькь земе месо и бѣга, а ковладникь сички нарѡдь погꙋбѣва. Лакѡ(м) ꙋмь та е (л. 166б) приличень на рашето, ни ѡнзи ситость им(а), ни решето вода дрьжи. о женахь. По добрѣ е да се возишь ꙋ пробита ладїа, нежели на зла жена да и казꙋвашь щото имашь на ср(д)цето си добры рѣчи. защо пробита ладїа едного чл͠ка ꙋдавѣ, а зла жена на мнѡго людїе животать и(м) затрива. По добрѣ е пїань чл͠кь драголюбень, нежели да имашь трѣзва зла жена въ свой домь. защо се пїанїать бои що го гадишь, а зла жена не бои се ни срама има; ни страха. Зла жена, ако ꙗ милꙋвашь, а тїа се големѣе, ако ли ꙗ биешь, а тїа се ꙋбѣсюва. Какь е прилично злата брьмка на свинїѧ на носьть и, така и на зла жена добрына. Раслана щешь ꙋкроти, а зла жена не може(ш) никоги. Лꙋкава зла жена на(д) мьжа своего мрьтвыго плаче, а за дрꙋгыго мисли(т). Добра жена разꙋмна, та е вѣнець мꙋжꙋ своемꙋ. Каквото затрива червеи дрьво, така и зла погꙋбѣва почт(с)ны людїе. (л. 167а) Весело ср(д)це цьвтить лице, а скрьбень чл͠кь костите мꙋ съхнать. Сабїа мнѡго людїе посачѣ, ала е на зла жена езыкѧть по ѡстрь ѡ(т) брьсначь. Лѣнивь чл͠кь та е по зло ѡ(т) болниго. защо болень лежи а не ꙗде, ами м͠ли б͠а за з(д)равїе. а лѣнивь хе(м) лежи и ище да ꙗде, и б͠а не м͠ли. Скьпь чл͠кь та е като ѡблачна нощь, тїа крые и затꙋлѣ свѣтенїето на ѕвѣздыте, и на м(с)цьть, така е и скьпїать че не дава що трѣбꙋва на дрꙋжината си. Ако щешь да си драголюбень и ѡбычень, а ты имаи езыкь сладкодꙋмливь, и рьцѣ твои податливы. За наꙋка се повече погрижи, нежели за болѣрство, защо наꙋката намѣрѣ болѣрството. Болнимꙋ ни злать одрь нѣ мꙋ е на файда, така и безꙋмни[мꙋ] слава и поч(с)ть нѣ мꙋ е на скопось. За неиспедепсана чл͠ка поплачи повече, нежели за мрьтьвца. Фотїе [па]трїарх. Дето люби щото него мразѣть, бл͠жень е тоизи. а които люби щото него ѡбычѣ(т). (л. 167б) та е това чл͠чьскаа слободїа. а който мрази дето него любеть, та тойзи нѣ е приличень, ни на ѕвѣрїе, ни на добиткь. Коню хытрость та се на войска познава, и дрꙋгарꙋ вѣрнꙋ въ бѣда. [Плꙋтар]х[ь] Пламень ѡгнѣнныи погасюва вода, а мл(с)тынꙗ грѣхѡве. [сирах] фи[лософь]. Дїѡнисїе царь чю едного свирца че пѣе хꙋбевѣ, а той мꙋ се врече да мꙋ даде една капа жльтици. и нау(т)рѣ доиде свирецать да си ище що мꙋ се врече царь. и ре(ч) мꙋ царѧть, ты вчера мене развесели с пѣсента, а пакь азь тебѣ съ жльтиците. а сега ѡ(т)иде ѡ(т) тебе п(с)ѣнта и ѡ(т) мене жльтиците. [Димостень] Който дава болѣринꙋ иманїе, та е прилично коги присипꙋвашь ѡ(т) кладенць в морето. Приличе щото съгрѣшава чл͠кь да го пом͠ловашь и поꙋчишь. а щото стрꙋва добро да го любивь и хвалишь. Царѣ вѣнець не стрꙋва мьдра, ами ꙋмьт мꙋ цр(с)твꙋва. Тежко и горко кога злы на(д) добры обла(д)ва(т), (л. 168а) и безꙋмны на(д) мьдры кметꙋвать. Зло е да дадешь бѣсномꙋ острь нѡжь. ами е по зло да дадешь лꙋкавомꙋ и безꙋмномꙋ власть и дрьжава. маѯї(м) ре(ч). Гдето се клевет(т)ѣ двама, а ты си затꙋли ꙋстата, и ꙋшитѣ. да не два грѣха съ(с) тѣ(х) съгрѣшишь. Сокра(т) ре(ч). Щото шьпне чл͠кь и клевети, не слꙋшаи го и не прїимай мꙋ дꙋмата. отї е неговата мисль на зло. защо обажда чюжда покрыта работа прѣ(д) тебе, а пакь твоата прѣ(д) дрꙋгые. дїоге(н). Мнѡѕина тврьдѣ зло истеглиха ѡ(т) ковладни(ц)(ї), нежели ѡ(т) тежкые войскы. Злау(т)сть. Каквото ѡ(т) мнѡго обьꙗданїе та се ражда отокь. и ѡ(т) отокь, огница. и ѡ(т) огница съмрьть. така и ѡ(т) мнѡго болѣрство съ(с) несьмисльныи и безꙋмны ꙋредь. Грїгорїе ниск[и]. Най ч(с)тно е малко да имашь съ(с) добро, нежели мнѡго сь(с) зло(м). лꙋкїа[н]. зри. На землꙗ излѣзо(х) голь, и пакь ѡ(т)хожда(м) по(д) землꙗта голь, и защо се трꙋдишь залꙋдо пꙋсти чл͠че. филостї[...] Макарь и на(д) мнѡго земли да владаешь догде си живь. ами слѣ(д) съмрь(т) (л. 168б) съмрьть ,г҃, лакте твоата землꙗ быва. Макарь н͠бето да досегнешь, и ѕвѣздыте нѥговы да исчетешь; и капкы дьждовные, и на морето пѣсакьть да прѣброишь, ами ѡ(т) ,г҃, лакте мѣсто не можешь ꙋбѣгна пꙋстошныи чл͠че. Злау(т)сть. По добрѣ е хлѣбь съ соль, токо да си без грижа и без мльва, нежели мнѡгоцѣнные гозбы със голѣма мисль и грижа. [Ар]истоте(л). Сичка работа със мѣра, та е поч(с)тна, а без мѣра без почт(с)ь е. [Ф]илонь философь. Не оставѣи слꙋгы свое да прѣгладнѣвать, нито пакь мнѡго прѣобьꙗданїе, оти гладь намѣрѣ кражба а мнѡго обьꙗданїе безꙋмство. добрѣ ре(ч) филосѡфь сѣкаа мѣра ч(с)тна е. [м]оскїонь. По добрѣ е съдраны дрехы да носишь, токо да си слободень и безгрижень, нежели мнѡгоцѣнные прѣмѣни съ(с) голѣма грижа и мльва. [?]їкирь. Ако бы б͠ь слꙋшаль сѣкомꙋ чл͠кꙋ мл͠бата, и да имь стрꙋва що и(м) ище ср(д)цето, та бы сички нарѡ(д) погꙋбиль. (л. 169а) защо мнѡѕина единь дрꙋгымꙋ зло мисли. [лема, във вид на лигатура, без разпознаваемо разгръщане на име или източник] Които съ(с) дꙋма не съгрѣши, тойзи е сьврьшень мьжь. исїдорь. Доброработны животь, и безь наꙋка оучить чл͠ка, а дето съ(с) дꙋма и животь доброскопꙋсны ꙋчить, тойзи е филосѡфь. сократь мꙋдрыи. Ни прѣпираи се съ(с) лꙋкава чл͠ка, нито мꙋ помагаи, оти сѣкать людїетѣ и ты си такъвзи. Злау(т)сть. Нѣ е драго оучителнꙋ чл͠кꙋ да бесѣды съ(с) неиспедепцанїи и ненаꙋченїи, каквото и трѣзвы съ(с) пїаны. Дето е разꙋмень мъжь та се ни при радость величае, нито се при грижа оскрьбѣва. б͠госло(в). Кога видишь грѣшна чл͠ка че е падналь ꙋ мнѡго болѣрство и въ поч(с)ть, а ты проплачи за нѥго, оти се остри сабїа б͠жїа над нѥго. сократь. Никомꙋ да се не пора(д)увашь коги падне ꙋ нѣкоꙗ бѣда, отї е общо това проважданїе, защо не знаешь и тебѣ до ꙋтрѣ що ще да ти бьде. евагрїе. Дето говѣе ѡ(т) ꙗстїе и питїе, а каразь и гнѣвь повдига, (л. 169б) та е тойзы приличень, като коги има на гемїата на крьмилото дїавола. [С]оломонь. Кой си пази своите ꙋста, та си ꙋпазюва своата д͠ша. [Сол]омонь. Ѡ(т) зла дето мльчи чл͠кь тврьдѣ се бой, като ѡ(т) ѱе дето млькѡ(м) хапе. Дето щешь нѣщо да дꙋмашь и да сторишь, а ты напрѣ(д) не дꙋмаи, замь нѣкакь за не олꙋчишь, та да бьдешь засрамень. о пїанство. [В]асилїе рече. Пїанство б͠ь не прїема, и д͠хь с͠тый ѡ(т)пьжда. какь пропьжда димь пчелы така пропьжда и ѡ(т) пїаниго дарованїе с͠тго д͠ха. Зла(т)усть. Които ходѣть въ пїанство и по кꙋрвовство, д͠ните тѣ(х)ны та са се прѣложиле въ тма нощнаа; нѣ че заходи сл͠нцето, ами ꙋмьть и(м) е помрачень. [е]вагрїе  Выно съ(с)копость ꙋкрѣпѣва тѣло, а д͠ша със дꙋмы б͠жїи. За това рече нѣкои. кога сѣдишь на трапеза, а ты испїи прьвата чаша за з(д)равїе на снагьта си. (л. 170а) а втора за сладость. а третїа за веселба. и четврьта за безꙋмство. петаа за пїанство. а дрꙋгыте чаши за бѣсѡвска работа, и за кꙋрвовство. соломон. Сѣкыи бикрїа, и сѣкыи сънливь та се облачи ꙋ садрани чюлетины. и сѣкыи бикрыа та е прилечень кога хлопа напꙋсто. сира(х) ре(ч) Никоги себѣ си не вди[г]аи на високо, да не паднешь нѣкогы, да си нанесешь себѣ си срамота. отї е омразно високоꙋмство прѣ(д) б͠а. лѣствични(к). Вльфа чл͠кь ненавиди сл͠нцето, и комсїа мрази смѣреннаго и кроткыго. соломо(н). Който се надѣе на льжа, та тойзыи пасе вѣтровете. плꙋтарх. Дето ище да го хвалꙗть, да се ꙋчи да хвали и той дрꙋгые, замь и той ѡ(т) тѣ(х) хвала да прїиметь. [в?]асилї Ако щешь да те славе(т) и ищешь на(д) мнѡго да владаешь за голѣмы потрѣбы, а ты бьди кроткь, мъдрь, чисть, и със ꙋмьть з(д)равь. и (л. 170б) трьпѣливь за хр(с)тїанство по б͠а, та щешь и себе да с͠псишь, и които тебѣ послꙋшꙋвать. метафра(с). Лꙋкавь чл͠кь та се не ра(д)ува толкози за свое добро. колкото за чюжда бѣда. ираклидь. Той и още когито е быль младь, и като философїа ꙋчѣше, и питаха го даскалыте философскы. и рекоха мꙋ. Момче, кажи и ты нѣкоꙗ дꙋма щото си изьꙋчиль. и ре(ч) имь. что щь да дꙋма(м) кат[о] не знам нищо. и рекоха сички даскал[ы] що бѣха изьоколꙋ. въистинꙋ тойзи момкь та е най хитрь ѡ(т) сички на(с). Три работы злы мрази г͠ь на землꙗта. стара чл͠ка кꙋрварнина. и сыромаха комсїа. и болѣрина льжа. [П]латонь. Мнѡго сьнь ни на д͠ша, ни на снага, ни на работа файда има.

Transcript: 

Нов троянски дамаскин от  ХVІІ в., л. 162б–179а.  Според класификацията, предложена в

Кузидова-Караджинова, Ирина, авт . 2012. Южнославянски антологии със сентенции през Късното средновековие. Studia mediaevalia Slavica et Byzantina. 4 том. (Studia Mediaevalia Slavica Et Byzantina). София: Издателски център "Боян Пенев".

: 192–235, преписът е представител на адаптирана, новобългарска версия (група Б1)

Transcription: 
Ирина Кузидова