канон

Известни са общо шест преписа със служби за св. Йоаким Осоговски (Сарандапорски) преподобен, отшелник, честван на 16 август, живял в края на ХІ и началото на ХІІ в. и дошъл от областта Зета (днешна Черна гора, според Ив. Снегаров 1924: 238) за да потърси монашеско убежище в западнобългарските земи, местността Сарандапор, в планината Осогово, където през втората половина на ХІІ в. по време на византийското владичество е построен Осоговският манастир. Проложно житие за светеца не е запазено.

Култът към св. Иван Рилски възниква в Средец, вероятно в края на Х и през ХІ в., но придобива официалност едва през ХІІ в. (Пенкова 2008: 164) с канонизиращите текстове, написани от византийския книжовник и средецки градоначалник Георги Скилица. Известни са различни по жанр цикли, посветени на паметта му, съставени от агиографски и химнографски, оригинални и преводни произведения. След пренасянето на мощите на преподобния отшелник от Средец в престолния град Търново в края на ХII в.

Тази редакция е запазена в най-ранни сръбски преписи от края на ХІV в. (в празничен миней Печ № 53 и в два служебни минеи от манастирите Печ № 49 и Църколез № 6). Другите сръбски преписи са от  ХV в. (в празнични минеи – в НБКМ №№ 121, 122, 126 и 543, Дечани № 148, Печ № 54 и в служебни минеи – в САНУ № 286, Църколез № 7, НБКМ №№ 527 и 900) и два български преписа от ХV в. – в празничен миней от Печ № 54 и в служебен миней от НБКМ № 116.

Тази версия на службата е запазена в множество южнославянски ръкописи датирани от ХІІІ–ХV в. (два празничния минея от ХІІІ в.  – САНУ № 361 и Скопския миней; от ХІV в. – в частта от Братковия миней за месеците септември/ноември и в Зографския миней № 88, в Петербургския миней в РНБ, F.п.І.72, в ГИМ, в Хлудовите минеи с  №№ 146, 163, 164; в РГБ, Ундолски № 75; в ОГНБ № 1/101; един препис в сръбски служебен миней от началото на ХІV в.

Канон на IV гл., включен в Минея, изпълняван на 6 септември на празника за Чудото на архангел Михаил в Хоня (Хонай, Хонас – град в Мала Азия, във Фригия, наричан в Античността Колоса или Коласия, днес в пределите на Турция). Събитията, отнасящи се до това Чудо, са свързани с лековит извор, пазен от архангела. Според легендата езичниците се опитват да унищожат аязмото.