Мъдра мисъл, изказана от конкретен автор. Отличава се със сбитост, ясно съдържание и преобладаващо дидактичен характер. За разлика от пословицата, при гномата не е задължителна висока художествена организация на изказа. Още в „Реториката“ на Аристотел е подчертано функционирането на гномите като езикови знаци, т.е. те се употребяват като клишета за назоваване на определени ситуации. През Античността гномата се използва както в юридическата практика, така и в реторическите упражнения (като съставна част на т.нар. προγυμνάσματα). Най-популярният вариант за тяхното разпространение са антологиите, като принципът на селектиране е разнообразен - предпочитание към жанрови форми, от които са извлечени, авторство, философска школа, чиято идеология илюстрират и проч. През Средновековието гномите се разпространяват в сбирки (гномологии) с морално-възпитателен акцент, като градивото на тези колекции може да бъде както изцяло християнско, така и сакро-профанно, т.е. съчетаващо езическата, юдейската и християнската мъдрост. Най-популярни сред тях са: Пчела, и произлезлите от нея компилации Речи избрани от древни мъже, Панарет.
