Терминът "граматически съчинения" обхваща средновековните текстове за описание на граматичски категории, за характеристика на езика, за произхода на писмото, указания как да се чете и пише правилно. Съчиненията, разпространени във Византия през ІХ-Х в. са на Дионисий Тракийски (ІІ в. пр.н.е.), Аполоний Дискол (ІІ в.), Херодиан (ок. 170--ок. 240) и др., които са били познати на славянските апостоли св. св. Кирил и Методий. Фрагментарният текст в Македонския кирилски лист (Лист на Гилфердинг) (ХІ-ХVІІ в.) се смята за част от трактат по въпросите на превода, който се свързва с името на Константин-Кирил Философ. В най-стария период на славянската писменост има подчертан интерес към наръчниците по граматика, както личи от превода на съчинението на Георги Хировоск (VІ в.) "За поетическите фигури", което е поместено в Симеоновия сборник (Изборник от 1073 г.), съставен в началото на Х в. В него са включени 27 поетически тропи (фигури), с дефиниции и примери. В трактата на Черноризец Храбър "За буквите" е представена историята на славянската азбука въз основа на редица гръцки съчинения (Псевдо-Теодосий Александрийски и др.), както и фонетичната специфика на звуковете и означаващите я букви. Йоан Екзарх проявява определен интерес към граматически въпроси, особено когато са свързани с теория на превода от византийски гръцки. В предисловието към "Богословие" на Йоан Дамаскин изтъква, че старобългарският преводач не бива да следва буквално граматичните особености на гръцкия текст, а да предава неговия смисъл. Съчинението "Осемте части на граматиката" възхожда към неизвестен гръцки първообраз с неустановено авторство. В. Ягич (1895) смята, че текстът има южнославянски произход и следва разпространени византийски граматически схолии. Ж. Левшина (1999) след пълен преглед на 43 преписа установява, че най-ранните преписи са в сръбски ръкописи от ХІV в., докато мнозинството преписи са руски по произход и са известни по ръкописи от ХV в. нататък. Контекстът на съчинението, което се помества в ръкописите в съседство с "Философски глави" на Йоан Дамаскин в превод на Йоан Екзарх, е дал основание на преписвачите и на някои учени да смятат, че "Осемте части на граматиката" принадлежи на Йоан Дамаскин и че има връзка с преводаческата дейност на Йоан Екзарх.
Най-изчерпателното съчинение по граматика принадлежи на Константин Костенечки (1380-1431) "Сказание за буквите", известно в две редакции (обширна и кратка). Създадено е по поръка на деспот Стефан Лазаревич (1402-1427) и следва правилата на реформата на патриарх Евтимий Търновски (1325-1403), чийто ученик и той. Посветено е на въпроси, свързани произхода на Кирило-Методиевия език, с обучението на децата да четат и пишат, със сръбския правопис и състоянието на морала в Сърбия, който той свързва с езикови проблеми.
В късната руска книжнина за известни т.нар. азбуковници - тематични лексикални списъци на различни термини (библейски, географски, от естествознанието, от граматиката и др.).