Стилистична фигура (от гр. Χαῖρε), която се употребява като анафора. Терминът служи за означаване на изрази, в които се употребява радоуи сѧ в началото на възглас към възпявания обект.
Известен хайретизъм в православната традиция е например следният израз: Χαῖρε κεχαριτωμένη (Лука 1:28). Гр. Χαῖρε означава поздрав Здравей, както и Радвай се. Първото тълкувание е отразено от лат. превод Ave, a второто в славянския превод, запазен във всички редакции на Евангелието в православната традиция, както и в текстовете, в които се цитира. В Мариинското евангелие например: ꙇ въшедъ къ неи анћ҃лъ рече. радоуи сѧ благодатънаѣ г҃ъ сътобоѭ. блг҃сна тъі въ женахъ.
Хайретизми са засвидетелствани в разнообразни по жанр творби. Засилена употреба е засвидетелствана като съставна част на икосите в Акатиста на Пресвета Богородица. "Молитва към Богородица" от Димитър Кантакузин завършва с четири възгласа радоуи сѧ. Във "Въпросите на Епифаний": радоуи се · Риме трїюличнѥ · ороужиѥ твоѥ' ѡ изьѡштрен'но. в "Небеса": глголааше: радоуи сꙗ, обрадованаꙗ, г͠ь съ тобою, както и в други средновековни произведения. В следващия приведен случай, отново в "Небеса", възгласът не се определя като хайретизъм, тъй като не стои в началото на израза: веселуите сꙗ нб͠са и радоуите сꙗ ꙁемле. В похвалните слова (тържествените слова за църковна употреба) се среща във финалната част на произведението, като поредица от анафорични синтактични единици, всяка една започва с радоуи сѧ.
Примери за хайретизми в химнографията