1. В приписките на славянските книжовници “извод” се назовава оригиналът, от който се преписва (т.е. в смисъл на източник, вж. антиграф).
2. Според текстологическата школа на Д. С. Лихачов извод е един или друг вид на текста, който възниква стихийно в резултат на многократното му преписване в определена езикова среда, местност или страна. Изводът се характеризира с определени езикови или правописни особености, които се натрупват вследствие на езиковите навици на преписвачите – напр. руски извод, сръбски извод, български извод. Д. С. Лихачов различава също така локални изводи според узуса на преписвачите – новгородски, псковски, ростовски и т.н.
