Един от основните полистрофични жанрове на православното богослужение. Възниква като допълнение към библейските песни. Изпълнява се на утринната и на някои други видове богослужение. Състои се от песни, всяка от които съдържа по един ирмоси по няколко тропара, последният от които най-често е богородичен. Песните в състава на канона може да са 2, 3, 4, 8 или 9, което определя жанровата му разновидност (съответно двупеснец, трипеснец, четирипеснец, осемпесенен и пълен канон). Според едни автори пълният канон (от 9 песни) е възникнал в края на VII век и предшества по-кратките разновидности на жанра, а според други автори, напротив, най-кратките форми (към които се прибавя дори и т. нар. еднопеснец) са най-старинни.
Жанровата система на химнографията познава както отделния канон, така и цикълът от канони, предвидени за изпълнение в определен богослужебен период или свързани по друг начин (напр. по един за всеки от осемте гласа). В старобългарската песенна поезия такива са великопостният цикъл от 30 трипеснеца и 5 четирипеснеца от Константин Преславски, няколко осмогласни цикъла канони от св. Климент Охридски, предназначени за Октоиха, и много други.
Библиография:
Кожухаров, Стефан. 1995.
Канон. In ,
Кирило-Методиевска енциклопедия, vol. 2, 213–215. (Кирило-Методиевска Енциклопедия). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски” .
Citekey Трифуновиħ1990 not found
