Летоброенето е система за отбелязване на реда на годините, като за отправна точка служи важно историческо събитие. В езическия период в България се използва 12-годишен източноазиатски животински летоброен цикъл. Всяка поредна година носи името на определено животно. По тази хронологична система са датирани Именникът на българските ханове, Чаталарският надпис на хан Омуртаг и приписката на Тудор Доксов към преписа на Четирите слова против арианите в превод на Константин Преславски. При преобразуването на годините по прабългарското летоброене в години от новата ера не се получава еднозначен резултат, затова е необходимо да се добавя и друг датиращ елемент.
През Средновековието има две основни отправни точки в историята – Сътворението на света и раждането на Иисус Христос. За изчисляване на годините в Източна Европа се използват двете „световни ери”, Цариградска (Византийска) и Александрийска. Изходна точка при тях е датата на смъртта на Иисус. При Александрийската ера Пасхата е 25 март, а коефициентът за преобразуване в години от новата ера е 5492 за дати от 25 март до 31 декември и 5491 за периода от 1 януари до 24 март. При липса на конкретна дата се използва коефициент 5492. Тази хронологична система се употребява до ІХ в. Според Цариградската ера годината започва на 1 септември, а коефициентът на преобразуване е 5509 за датите от 1 септември до 31 декември и 5508 за периода от 1 януари до 31 август. Коефициент 5508 се използва и в случаите, в които не разполагаме с конкретна дата. Цариградската ера е съгласувана и с индиктиона — 15-годишен цикъл, който няма връзка с космическите явления. В Римската империя на всеки 15 години се правело преизчисление на размера на дължимите данъци. Номерът на индикта показвал мястото на съответната година в 15-годишния финансов цикъл. След Покръстването в България навлиза византийската летобройна система. Използва се предимно Цариградската ера. Освен нея в България се ползват т. нар. моравско-панонска ера с коефициент 5501, с която Черноризец Храбър датира създаването на славянската азбука в съчинението си За буквите, и българската ера с коефициент 5013, която е използвана в Пространното житие на Кирил Философ.
През 525 г. Дионисий Скит (ок. 470-ок. 544) съставя Пасхални таблици, в които поставя началото на християнското летоброене по Рождество Христово. Дионисий Скит го поставя през 1 година на Бога. За датирането на Пасхата той използва утвърденото на изток мнение, че Иисус възкръсва в неделя на 25 март. За разлика от посочената в евенгелията хронология той приема, че Христос е разпнат през 31-та година от живота си. Зародилата се още в VІ в. летобройна система навлиза в българските земи чак през ХІV в. Появява се първо в райони, отдалечени от Търново и трябва да се наложи в периода на османската власт. В много приписки се появяват странни съчетания на Дионисиевата ера с използваната в българските земи система. През ХV-ХVІІ в. начинът за датиране още повече се усложнява с допълнителни елементи. Един от тях е слънчевият кръг. Слънчевата година съдържа 365 и една четвърт дни, или 52 седмици и един ден. Последният ден в годината е същият ден от седмицата, с който тя е започнала, така следващата година ще започне със следващия ден от седмицата, като се прескача един ден на всеки 4 години и едва след 28 години ще започне от същия ден. Лунният кръг е 19-годишен цикъл, който се определя от възвръщането на фазите на луната през всеки 19 слънчеви години на едни и същи дни от седмицата.
Често в приписките на българските книжовници от ХVІ-ХVІІІ в. освен изброените датиращи елементи се посочва и близък църковен празник.
