Гадателна книга, в която се предсказва според вида и фазите на луната. В сравнение с разнообразните типове Лунници във Византия, сред южните славяни се превеждат малко такива, но въпреки това те се радват на добро разпространение. По всяка вероятност Лунникът става популярен в Slavia Orthodoxa с преводи от ХІІІ в. В старобългарската книжнина се разграничават предсказания по 30-те дни на луната (О днъхъ лоунныхъ); по обръча на луната; както и своден текст, обединяващ предсказания по луната, слънцето и гърма, според това дали е паднал по време на растяща или намаляваща луна или по време на слънчево или лунно затъмнение.
В съчинението „За лунните дни” (О днъхъ лоунныхъ), запазено в преписи от ХVІ в. нататък, е засвидетелствана форма, обединяваща старозаветна с прогностична информация. Библейското събитие се отнася към определен ден и към него се добавят препоръки – най-често за насърчаване или забрана за извършване на определена стопанска дейност. Предсказанията са свързани с очакваната реколта, с медицински предписания, вещания за съдбата на болните, с характероописания на хората, според деня, в който са родени.