Гадателните книги представляват прогностични текстове, в които според природни и психосоматични явления се предвещават обществени събития, състояния на околната среда, климат, стопанска дейност, реколта, бит и индивидуална съдба на човека и т.н. Структурата им е проста (двусъставна) – задължителните компоненти са условието, т.е. признакът, по който се извършва предвиждането на резултата, и прогнозата. Съществуват варианти, в които вместо условия са използвани въвеждащи изрази, като към прогностичните сведения са добавени предписания за уместни за съответен период дейности (напр. Лунник).
Гадателните книги са с древен произход – засвидетелствани са старовавилонски и асирийски гадателни паметници още от ІІІ-ІІ хилядолетие пр. Хр., като постепенно традицията им се обогатява с гръцки и етруско-римски предсказания. В средновековна България г.кн. проникват през Византия, като на стб. език се превежда само част от богатата гадателна книжнина на византийската империя. Най-древните запазени предвещателни текстове са гадателните приписки към Бичковския псалтир (ХІ в.) и таблиците за „зли дни“, допълнени през ХІІ в. към календара на Асеманиевото евангелие. Най-рано се появяват Гръмник, Коледник и Предсказания за съдбата на болния според дните на седмицата и според месеца. През ХІІІ-ХІV в. се превеждат Рожденик, Трепетник, Лунник, а вероятно през ХV в. е преведен Съновникът. Гадателните книги се включват основно в сборници със смесено съдържание. Отделни гадателни книги са изброени и обявени за „богоотметни“ в Киприановия индекс (ХІV в.), в т.нар. втора част на списъка, за която се смята, че е с оригинален български произход.
Една формална систематизация на видовете гадания и практики, според условията на предсказване, може да класифицира прогностичните писмени форми в следния ред: 1) по природни явления – Гръмник, Мълнияк, Сеизмологий; 2) по реакции, звукове, физическа структура на животни (Лопаточник, Мишеписк); 3) по календарен и астрономичен принцип (Коледник, Лунник, Предсказание според дните на седмицата; Предсказание за лошите и добрите дни на месеците, Рожденик, Звездочетец (Планетник)); 4) по състояние на човешкото тяло и психосоматични белези (Трепетник, Месецослов); 5) според сънищата (Съновник); 6) според книги, числа, букви (Пътник, Гадание по Псалтира).