Терминът е въведен от Ж. Женет. Дефиницията може да се сведе до следното: част от съдържанието на текста в ръкопис, чието присъствие в книгата тематично е в зависимост от една или няколко други части от съдържанието в същата ръкописна книга -- заглавие, подзаглавие, предговор, епиграф, послеслов и др. Терминът не се отнася до установяването на мястото на текста като свидетел в трансмисията, т. е. паратекстът се разглежда независимо от колацията (сравняването) на преписите с цел тяхното текстологическо изследване. Проучването на паратекста дава отговор на въпроса дали е добавен в архетипа или след него. В един текст се различава основно съдържание и добавено към него допълнително, каквито например са глосите, добавени в определен момент. Терминът се употребява също така, когато даден текст е изграден, следвайки модел на друг сходен по смисъл текст, с други думи следва се определена типологична рамка, която има същата насоченост и значение, като се влага ново съдържание. Тази първоначална структура, която има стойност на топос, някои автори наричат архитекст. Други автори смятат, че термините хипертекст (хипотекст) и паратекст се изравняват по смисъл.
