Многократно повторение на един и същи съюз или съчетание от съюзи в рамките на едно изречение, които се поставят в началото на обособените с тях кратки или по-продължителни фрази. Може да се получи и чрез вариращо натрупване на отделни съюзи (Лаусберг 1960: 345). Повторенията акцентират интонационно върху всяка фраза в изречението и също така ритмизират текста.
В старобългарската литература се среща както в поетически, така и в прозаически произведения. С помощта на полисиндетон в прозата се получават отделни фрагменти от един колон или отделни колони. В случаите, когато повторените фрази с полисиндетон са симетрични (Дикова 2011: 178), с него може да се образуват анафори.
Примери:
Дажди намъ вл͠ко на сонъ грѧдѫще покои тѣлеси.
і съхрани нꙑ отъ мрачьнꙑѩ тъмꙑ грѣховнꙑѩ.
і избави нꙑ отъ всеѩ скврънꙑ пльти і дх͠а.
і дажди намъ ст͠ꙑнѭ твоѭ. слꙑшати въ страсѣ твоемь.
і избави нꙑ отъ всего темъна и нощьнааго страстотръпиѣ.
...
(Велковска, Паренти 2005: 156);
Ꙗко гредоу кь ѡ͠цоу моѥмоу и ѡ͠цоу вашемоу.
и б͠оу моѥмоу и б͠оу вашемоу
(Велковска, Иванова 2010: 390);
Бра(т)ꙗ. х(с)ь вьста ѿ мрт͠выхь. начѧтокь оумерши бы(с).
понеже чл͠ко(м) см͠рть. и члк͠омь вьскр͠ѣшение. мрт͠вымь.
ꙗкоже бо вси ѡ адамѣ вси оумѣрѧть. тако ѡ х(с)ѣ вьси вьскр(с)нѫть ...
(Велковска, Иванова 2011: 115)
