Това е един от най-рано засвидетелстваните в южнославянските литератури прогностичен текст, фигуриращ под формата на приписки към календара на Асеманиевото изборно евангелие (глаголически двуколонен кодекс от втората половина на Х или нач. на ХІ век, пазен днес в библиотеката на Ватикана). Самите предписания за дните са по-късни, датирани към ХІІ в. и са изписани на кирилица.
В България първоначално е преведено предсказанието за зли дни към всеки месец, а по-късно прониква и версия, в която са включени и добрите дни. Съществуват преписи с посочване само на добрите дни към месеците. Предсказанието за добрите и лошите дни по месеци е широко разпространено, но като цяло съдържанието му е силно вариативно. Липсата на устойчивост, която се обяснява с изключително краткия обем на гаданието, е характерна и за византийската книжовна традиция.
