Сборник, в който преобладават назидателни текстове за усъвършенстване на християнина. Поученията могат да бъдат с катехитичен характер (преди покръстване) за усвояване на основите на християнската вяра, с дидактичен характер - по понятен и разбираем начин да обясняват християнските догми, с покаен характер -- за изповед на греховете по време на Великия пост. Характеризират се с краткост, с опростен стил и с художествени средства, които пряко въздействат на слушателя и читателя. Като жанрови форми най-често се срещат поучителното слово (паренетичното слово) и нравоучителната беседа; в последната могат да са включени примери (екземплуми) за извличане на религиозно-нравствена поука. Изключително важен дял от началния етап във формирането на старобългарската литература, сборниците с поучения включват слова на св. Климент Охридски. По времето на цар Петър цикли от поучителни слова създава книжовникът Петър Черноризец, запазени предимно в руски преписи. В сборниците с поучения преобладават преводни произведения на Йоан Златоуст, Ефрем Сирин, Максим Изповедник, Теодор Студит и др. Някои от сборниците с поучения, принадлежащи на един автор, се разпространяват отделно, напр. сборниците със слова на Ефрем Сирин ноят наслов Паренесис. Катехитичните поучения на Кирил Йерусалимски се преписват в отделен сборник. Извадки от Пандектите на Антиох се поместват в състава на сборниците с поучения, но могат да бъдат и отделен сборник. В един определен етап от развитието на състава на сборниците, съдържащи поучения, те стават основа на т.нар. триоден Златоуст. В някои случаи сбирките от поучения се преплитат със сбирки от сентенции и извадки от старозаветните книги. Един ръкопис, възхождащ към най-ранните образци на сборник с поучения, е № 12 от скбирката на Троицко-Сергиевата лавра от ХІІ-ХІІІ в., руски по произход, съдържащ ранни старобългарски преводи.
