Византийски подвижник и книжовник, борец за Православие. Роден в семейството на константинополски аристократ. Получава отлично образование, включващо граматика, риторика и философия. Известно е, че служи като пръв секретар при император Ираклий (575 - 11 февруари 641), днес поставяно под съмнение. Заради опитите на правителството да се наложи монотелитството, Максим се оттегля от Константинопол и се подстригва за монах. В началото живее в манастир в Мала Азия, но го напуска и него, за да се приеме участие в борбата с ереста. Заедно с Йерусалимския патриарх Софроний и папа Мартин I отстояват Православието от посегателствата на монотелитите. През 653 г. е арестуван по обвинение в държавна измяна. Изпратен на заточение в Тракия, където продължава антимонотелитската си полемика. Заловен е отново и загива мъченически в Константинопол. Православната църква отбелязва паметта му на 21 януари.
Творчеството му включва:
„Въпросо-отговори към Таласий”, Quaestiones ad Thalassium (CPG 7688)
„Въпроси и съмнения”, Quaestiones et dubia (CPG 7689)
„Тълкувание на 59 псалм”, Expositio in Psalmum lix (CPG 7690)
„Тълкувание на Господнята молитва”, Оrationes dominicae expositio (CPG 7691)
„Слово за подвижническия живот”, Liber asceticus (CPG 7692)
„Глави за любовта”, Capita de caritate (CPG 7693)
„Глави за богословието и домостроителството на въплъщението на Сина Божий”, Capita theologica et oecumenica (CPG 7694)
„Към Теопемп Схоластик”, Quaestiones ad Theopemptum (CPG 7696)
Богословски и полемични съчинения, Opuscula theologica et polemica (CPG 7697)
„Диспут с Пир”, Disputatio cum Pyrrho (CPG 7698)
Писма, Epistulae (CPG 7699 – CPG 7703)
„Тайноводство”, Mystagogia (CPG 7704)
„Слово за душата”, Opusculum de anima (CPG 7017)
Фрагменти върху Археопагитския корпус, Scholia in corpus Areopagiticum (CPG 7708), приписван на Дионисий Ареопагит.
Отделни фрагменти, различни тълкувания и слова по разнообразни поводи.
На старобългарски език произведения на Максим Изповедник са преведени рано. Части от негови трактати са включени в Изборника от 1073 г. Най-ранният запазен ръкопис на превода на „Глави за любовта” е от ΧΙΙΙ в. (ГИМ, Хлуд. 10д), където съчинението е адресирано до монасите и е насочено към духовното извисяване и постигането на единение с Бога. Исай Серски (втората половина на XIV в.) осъществява превод на Псевдо-Дионисий Ареопагит с тълкувания от Максим Изповедник, запазен в автограф от 1371 г. (РНБ, Гилф. 46)
