Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост. В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи: съединителни (и, и...и, ни...ни, ниже, тоже, толи, ибо), съпоставително-противопоставителни (а, же, ли, нъ), разделителни (ли, ли...ли, аще, аще...ли, или...или, любо ... любо), мотивиращи (бо, ибо, небонъ, оубо), заключителни (оубо, бо), резултативни (тѣмь, тѣмьже, сего ради,сего дѣлѣ, того ради, ꙁа не), пояснителни (сирѣчь, рѣкъше).
