Своеобразен жанр, изграден от въпроси и отговори. Състои се от множество преводни, компилативни и оригинални съчинения в областта както на екзегетиката, така и на катехетичната литература и апокрифите. Още пр. Хр. се е утвърдила като интерпретация на иносказателния смисъл на свещените текстове. Има сходни образци в античната и в юдейската традиция. Някои изследователи обясняват произхода на въпросо-ответната литература с "анкетите" във връзка с ересите през ІІІ-ІV в., а други - с необходимостта да се съставят компендиуми върху най-важните места от Свещеното писание (ключови имена и събития). Във византийската литература има четири основни дяла: а) екзегетично-догматични въпроси и отговори, към които се отнасят въпросо-ответните тълкувания към библейските книги; б) въпроси и отговори с аскетическа насоченост, включени в патеричните сборници и в монашеските флорилегии; в) посветени на каноничното право, както и такива с полемичен характер (в защита на православието); г) с катехитичен характер, преди покръстване. Всяка микрожанрова форма въпрос-отговор представлява завършена цялост по смисъл и не е зависима от предходните или следващите. Отделните двойки въпрос-отговор не са свързани с някаква последователност, от определен сюжет или събитие. Преобладаващата част от текстовете имат отворена традиция - текстът в преписите има много варианти, към него сводобно се прибавят, разместват или съкращават въпроси и отговори. Антологиите представляват своеобразни диалози, без да разкриват някакви отношения между разговарящите, често назовани формално с имената на видни църковни отци. Според този признак се раделят на: І) съчинения, в които въпросите и отговорите се свързват с авторитетни личности (цар Соломон, Атанасий Александрийски, Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст, Константин-Кирил Философ и др.); ІІ) съчинения, които са напълно анонимни. В старобългарската литература могат да се набележат общо шест групи: 1. Въпросо-отговори с богословско-философски и догматичен характер. Голяма част от тях се схващат като текстове с пропедевтическо предназначение, които при първоначално усвояване на християнското учение играят първостепенна роля. Тук се отнасят: Пандекти на Антиох, въпроси и отговори на Псевдо-Атанасий Александрийски, Анастасий Синаит, Григорий Богослов и др. Най-ранният известен славянски препис на този тип е в Симеоновия сборник (Изборник от 1073 г.). 2. Въпроси и отговори за устройството на църквата, за алегоричното значение на облаклото на свещеника и на църковната утвар. Към този тип се причислява "Църковно сказание", преведено от Константин Преславски, както и по-късното "Сказание за църковните дарове". 3. Въпроси и отговори с библейско-историческа тематика. Тук се отнася т.нар. "Устроение на [светите] слова", диалог между Василий Велики и Григорий Богослов, с най-ранен препис от ХІІІ в. 4. Творби с алегорично-тълковно съдържание. Такива са текстовете, във византийската литература с името на Лъв Мъдри, а в старобългарската - приписвани на цар Соломон, на Константин-Кирил Философ и др. Характерно за тях е, че повечето изречения отбелязани като "въпрос" нямат въпросителна форма, а са своеобразни алегории, значението на които се тълкува в отговорите. Някои имат характер на гатанки и мъдри изречения, свързани с библейската традиция и с фолклора. 5. Съчинения с културно-исторически характер. Най-голям интерес представлява компилацията "Разумник-Указ)", или "Слово за нашия Господ Иисус Христос", възникнала през ХІІ-ХІІІ в. и проникната от патриотични тенденции. 6.Въпроси и отговори със смесено съдържание, които съдържат разнообразни теми за устройството на света - космогония, библейска история и др. Те имат най-много оригинални елементи. Сред тях най-разпространен в старобългарската литература е "Разумник", която в един от вариантите си съдържа дуалистични елементи. Общо въпросо-ответната литература има за цел да обучава, да разяснява, да упражнява участниците в диалога във вярата. Вероятно текстовете освен писмено са имали и устно разпространение.
