лековник

Под сигнатура № 407 (332)  в Народна библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ се пазят 9 листа от лековник, формат 4°. Б. Цонев датира паметника от ХVIII в.[1] По-късна датировка - ХIX в. - предлага издателят на текста – Е. Спространов.[2] Смята се, че фрагментът е копие на най-стария запазен южнославянски лековник. Основания за това дава приписка в края на сбирката, л. 9а: хемъ ѿкае таѧ книга гдинъ(!) - 100-70-9. Според Спространов информацията в приписката трябва да се отнесе към времето на съставянето на антиграфа, т.е. почти два века (179 години) по-ранo. Предписанията започват от стр. 33, като сбирката съдържа общо 81 рецепти. Езикът на ръкописа съдържа архаични граматични  форми и лексеми, които без съмнение се дължат на старинния извод. Текстът е издържан в западнобългарски говор, с редки случаи на югозападнобългарски форми[3]. Старинността на съдържанието се потвърждава и от съвпаденията на някои от рецептите с медицински предписания в известния Ходошки сборник (IXF10 НМ-Прага) от ХV в.[4]