Мъчението на Теодор Стратилат, приписвано на слугата му Авгар (BHBS 464:1), е най-старото запазено гръцко агиографско произведение за светеца (BHG 1750). Според изследователите то е силно повлияно от ранното мъчение на Теодор Тирон (BHG 1761) – мъченика войн, по чийто модел,вероятно през IX в.,е формиран самият култ към Теодор Стратилат.Най-ранният датиран текст, в който се говори за двама Теодоровци – Тирон и Стратилат, е похвалата от Никита Давид Пафлагон, живял през ІХ в. (BHG 1753), според когото те били роднини (συγγενεῖςγὰρτῷὄντι). През Х в. се появяват редица творби, посветени само на Теодор Стратилат, а Симеон Метафраст пише отделни жития на двамата светци. Анализът на агиографските текстове за новопоявилия се светец показва, че те са моделирани по образец на текстовете за Теодор Тирон и заимстват от тях редица елементи.
Според мъчението от Авгар му Теодор Стратилат (‘военачалник’) живял по времето на имп. Ликиний. Той отказва да принесе жертва на сребърните и златни идоли, а ги разрушава и раздава парчетата на бедните. Неговите мъчения са многобройни – той е бит с оловен камшик и раните му са стъргани със стъклени и керамични парчета, а после е разпънат на кръст, където стрелят по него с лък и стрелите избождат очите му. Тогава идва ангел, който го изцелява, но накрая Теодор е посечен – това става на 8 февруари, събота. По негова заръка след време (на 8 юни) тялото му е пренесено и погребано вродния му град Евхаита.
Еднаквите имена и сходните биографични елементи на двамата светци много рано започват да предизвикват объркването им. Въпреки съществуването на отделни дати за тяхното почитане, още в Типика на Великата църква (отразен в ръкописи, които могат да се датират към Х в.) мъчението на Теодор Стратилат е отбелязано на 8 юни (когато поначало се чества пренасянето на мощите му) в Евхаита, а за службата му има отпратка към Първата събота на Великия пост, традиционен празник на Теодор Тирон (Mateos1962: 310). Това объркване е налице и в редакцията на Мъчението на Теодор Стратилат от Авгар, преведена в старобългарската литература, където също се казва, че датата на мъченическата му смърт 8 февруари се е падала в Първата събота на Великия пост.
Тук се публикува най-ранният запазен препис по Ягичевия златоуст (РНБ, Санкт Петербург, Q.п.I.56), триоден панигирик от началото на XIV в., където творбата е приписана на Йоан Златоуст. Други преписи са поместени в Германовия сборник от 1358/1359 г. (ПБР, Букурещ, №1), Рилския панигирик на Владислав Граматик от 1479 г. (РМ 4/8) и др.
