Вие сте тук

мъчение

Синоними: 
мъченичество
Препратка към термин: 
Автор: 
Мая Петрова-Танева

Мъчение на св. великомъченик Трифон

Мѹченїе стго великомⷱика трїфѡна. блвⷭи ѡче

Ръкопис от третата четвърт на ХV в., № 306, Румънска академия на науките, л. 293 – 306.

(293) Гѹ бѹ и спсѹ нашемѹ Іу Хѹ. по бжьстьвнѡⷨ и бгомѹжномь его къ члкѡⷨ ꙗвлѥнїю. и иже ѿ мртвыⷯ трїдневнѣмь въскрсени, и иже къ ѡцѹ съ славою възнеⷭни. на ѹченикы и апⷭли дха стго излиавшѹ, и разѹма тѣхь бжⷭтвна и силы исплънь съдѣлавшѹ. и ѿ исплънѥнїа ихь въса въсприеть землꙗ. и въси члци иже ѿ тѣⷯ истакаюⷮ приѡпщающеⷭ дарѹ, тьмы ѹбо безѹмїа прѣмѣнꙗхѹ се. истинномѹ же иже бгоразѹмїа присваꙗхѹ се свѣтꙋ. ꙗкоже бо мльнїе бжтⷭвны и свѣтлы аплⷭи конце ѡптекше, и инь инѹ въселѥные честь наслѣдовавше.

Мъчение на св. Уар

М(ч)нїе стго м(ч)ника оуара, и иже сь ни(м) . бл(с)ви ѡ(ч).

ЦИАИ - София, № 182, Панегирик на дяк Андрей от 1425 г., писан по поръчка на сръбския патриарх Никон, л. 203а-216а.

(л. 203а) Маѯимїаноу м(ч)телю ⸱ злочьстиво и по всеи ѿ ноу(д) вьселѥнѣи иꙁложшоу ꙁаповѣданїе ⸱ пославшꙋ же и иже по єгӱптоу кнеѕемь ⸱ ꙗко или вьсѣмь иже вь нѥмь хр(с)тїанѡ(м) скврьнныи(х) въкоушати жрьтьвь и своее ѿмѣтати се вѣри . или раꙁличними моуками и истеѕанми житїа прѣмѣнꙗти се . и мноѕѣмь о семь вѣрныимъ сьшь(д)шим се ⸱ и ѡ вѣмь оубо юже ѡ хѣ сьмрьтъ блгославнѣ приемлющимь ⸱ ѡ вѣм же въ тьмнице и ꙋꙁы ѿпоущенѡ(м), гладем же и жеж(д)ею дрꙋчимомь .

Мъчение на св. Марина

Тази версия на мъчението на св. Марина е запазена в единствен южнославянски препис в известния Бдинския сборник (Университетска библиотека, гр. Гент, № 408) – български ръкопис, съставен за видинската царица Анна през 1360 г., но запазен в препис от началото на XV в. Известни са и няколко по-късни копия на текста от XV‒XVI в. с източнославянски произход. Славянският превод, възникнал най-вероятно още в старобългарската епоха, възхожда към най-ранния гръцки дометафрастов текст за св. Марина Антиохийска (BHG 1165), създаден не по-късно от VII в. и публикуван от Х. Узенер по Cod. Paris. gr.

Мъчение на Теодор Стратилат от Авгар

Мъчението на Теодор Стратилат, приписвано на слугата му Авгар (BHBS 464:1), е най-старото запазено гръцко агиографско произведение за светеца (BHG 1750). Според изследователите то е силно повлияно от ранното мъчение на Теодор Тирон (BHG 1761) – мъченика войн, по чийто модел,вероятно през IX в.,е формиран самият култ към Теодор Стратилат.Най-ранният датиран текст, в който се говори за двама Теодоровци – Тирон и Стратилат, е похвалата от Никита Давид Пафлагон, живял през ІХ в. (BHG 1753), според когото те били роднини (συγγενεῖςγὰρτῷὄντι). През Х в.

Житие на св. Екатерина

Житие на великомъченица Екатерина (грц. ἡ Ἁγία Αἰκατερίνη ἡ Μεγαλομάρτυς), вероятно преведено в България през Х в. Един от най-ранните преписи е в ръкопис Q.п.I.56 (Ягичев Златоуст), Руска национална библиотека, Санкт Петербург, л. 1а-10б. Старобългарският книжовник е посочил като автор на мъчението на св.

Житие на св. Екатерина

СЛꙌВО . СТАГꙌ . Ꙍ(АН)А . ЗЛАТꙌ ꙋСТАГО. СТ҇Ыѫ̇ великыѧ̇ м(ч)нцѧ ̇екатерини г꙯и . бл꙯꙯гослови. ꙍ̇ч꙯е

Препис в ръкопис Q.п.I.56 (Ягичев Златоуст), началото на ХІV в., Руска национална библиотека, Санкт Петербург, л. 1а-10б.

(1а) Въ лѣто тридесетноѥ̇ и̇ пѧто цръ꙯стоуѧ̇щоу невѣрномоу . и̇ прѣстѫпномоу максендию̇ . тог(д)а  сѣде црь꙯ макьсентие̇ . на сѫдищи . вь градѣ а̇̇лександии̇ . и̇ ꙁаповелѣ ꙗ̇ко всѣкы да сѧ поклонить  богомь . и̇ да сѧ ѿпоустить . напі̇савше ѥ̇пистолиѫ̇̇ . и̇мѫщи причѫ̇  сице . црь꙯ максентиѥ̇ . въсеи̇ вселенѣи̇ ра(д)оуи̇ сѧ . всѣкь члвк꙯ъ да приходить въ градъ а̇лексанѫ̇ . да пожреть  бго꙯мъ . кто ли сѧ ѡ̇брѧщеть . непослоушаѫ̇ цре꙯во повелѣниє̇̇ . мечемь (1б) и̇ ѡ̇гнемь да погибнеть . писаниꙗ̇  же ѿпоущена бивъша .