Сказание за железния кръст (известно още като Повест за железния кръст) представлява компилативен цикъл от старобългарски разкази, обединени от чудесата на св. Георги Победоносец. Предполага се, че част от текстовете са възникнали на българска почва (Чудото с българина Георги, Чудото с българина Климент), а други – във византийската книжнина. Авторът на цикъла е неизвестен, няма точни сведения за времето на създаване на Повестта. Преобладаващата хипотеза е за появата на съчинението през Първата българска държава (началото на X в., не по-късно от 912 г.). Цикълът включва 10 чудеса: 1. За поповия син; 2. За отрочето; 3. За калугера; 4. За кръста и за българина; 5. За жената; 6. За бесния отрок; 7. За пастира, ухапан от змия; 8. За мъжа с болен крак; За Климент, избавен от св. Георги в битка; 10. За жената с болна гърда. Повествованието се води от няколко разказвачи: Козма, Петър, Климент, Ефрем и др., както и от името на монаха Георги Българина – непосредствен участник и свидетел на чудесата с железния кръст, скован по нареждане на светеца. Монах Христодул (вероятно грък) записва разказите на Георги Българина и създава окончателната версия на цикъла. Важно място в него заемат „Чудото с българина” (с темите за покръстването на българите, делата на княз Борис-Михаил и за възкачването на престола на княз Симеон) и „Чудото с Климент”, отразяващи българо-унгарските войни през 90-те години на IX в.
Цикълът е открит в средата на 40-те години на XIX в. от П. М. Строев и е известен само в славянската, главно руската традиция. В южнославянската книжнина са познати преписи на 3 чудеса (за българина, за жената и за пастира) в пролог от XIV в. (БАН 73). Най-вероятно цикълът е преведен на старобългарски език през XI в. Досега са известни 9 преписа на произведението, най-ранният от които се намира в руски ръкописен пролог от XIV в., (№ 5 от Сбирката на Троице-Сергиевата Лавра, днес в Руска държавна библиотека - Москва). Повестта е ценен културно-исторически и литературен паметник в историята на старата българска оригинална и преводна книжнина.
