Ватопедската грамота е намерена през 1929 г. от гръцките учени Михаил Ласкарис и Йоанис Пападопулос в архива на Ватопедския манастир, където се съхранява и днес. Изписана е с полуустав, с черно мастило, върху лист от памучна хартия (бомбицина) с размери 33,3/24,4 см. За да се предпази от разкъсване, документът впоследствие е залепен върху ленено платно.
Грамотата е издадена от канцеларията на цар Иван Асен ІІ. С нея владетелят дарява на Ватопедския манастир „Св. Богородица” на Света гора село Семалто в Серска област. Документът е датиран, но се разчита само датата 30 април, не и годината. Предполага се, че е издаден непосредствено след битката при Клокотница през 1230 г. Грамотата съдържа ценни сведения за административната и фискалната система в българските земи през ХІІІ в.
