Агиографски календарен сборник от пространни жития и слова, структуриран според Йерусалимския устав, включващ текстове, редактирани или преведени след края на XIII в. Терминът „новоизводен” е условен и маркира рязката промяна на календарните сборници през втората половина на XIV в., обусловена от замяната на Студийския с новия Йерусалимски устав и от повишените естетически критерии за художественост и риторичност към използваните в манастирското и църковно богослужение проповеди и похвали. Освен с подредбата и литературната редакция на включените произведения, новоизводните чети-минеи се отличават със среднобългарски езикови особености и обновен правопис. Характерни за тях са стилистичното единство на поместените текстове и оформянето на устойчиво панигирично ядро. В научната литература те често се наричат минейни панигирици. Обикновено при преписване основният състав на новоизводните чети-минеи се предава без изменение (или с незначителни модификации). Стремежът към стриктно следване на антиграфа личи също на равнището на отделните новоизводни жития, в процеса на чието копиране рядко настъпват промени. Така, редица сборници, възникнали по различно време в различни скриптории, показват значителна близост. Съставът на новоизводните чети-минеи първоначално се оформя в Търново или на Атон, откъдето те се разпространяват в балканската книжнина преди падането на Търново под османска власт през 1393 г. Най-ранните запазени техни преписи произхождат от молдавски манастири.
