Сбор от тълкувания на различни автори към библейски книги. Идва от лат. catena – 'верига'. Жанрът е назован така, понеже съдържа извадки от тълкуванията на църковни писатели и отци на църквата, подредени верижно едни след други. Към един и същи библейски стих се редуват откъси (ексцерпти), извлечени от различни автори. Библейският стих може да се повтаря по няколко пъти преди и/или сред различните тълкувания. Някои части от стиховете са предадени съкратено, като перикопи, само с една дума или може да липсват. Катените са част от екзегетичната литература и имат значение поради енциклопедическия си характер – с приведените цитати от антични и раннохристиянски автори. За пръв създател на катени се смята Прокопий от Газа (475–538). Този жанр се разпространява в гръцки ръкописи до края на Византийската империя, а и след това в италийски скриптории и на Света гора.
В зависимост от характера на тълкуванията разположението в текстовото поле е различно спрямо библейския текст: а) библейският текст е в центъра на листа, а тълкуванията, обикновено с по-дребен шрифт, го обрамчват, изписани по полетата – обикновено това изписване се използва при по-кратки тълкувания от типа на схолиите (срв. фр. chaînes-scholies; в немскоезичната литература този тип обрамчваща катена се нарича Randkatenen); понякога библейски текст и тълкувания са разположени в две успоредни колони; б) тълкуванията са в същото текстово поле, както и библейският стих, като библейският стих е изписан с червено мастило, или поне при първата си поява в катената е изписан по този начин, а при следващите само началната буква е изписана с киновар – това са т.нар. широки катени, или в немската литература Textkatenen. Обикновено с червенослов се отбелязва името на тълкувателите.
В славянската средновековна книжнина са били превеждани текстове, съставени от катени през периода на Първото българско царство в Преслав (по времето на цар Симеон и може би сина му Петър). Предполага се, че Константин Преславски е използвал катени при съставянето на Учителното евангелие. През XV в. възникват преводи на съчинения, съставени от катени в Хилендарския манастир, в Рилския манастир и/или в сръбски манастири. Възможно е Стефан Лазаревич да е покровителствал превода на старозаветни книги с тълкувания. В южнославянската традиция са известни преводи на цялостни катени, но също така и съкратени версии. Тълкуванията се отбелязват както с името на автора, така и с тлък, еже естъ, сказ.
В славянската традиция при превода на катените понякога се използват вече съществуващи по-стари преводи на библейските книги, понякога тези по-стари преводи се редактират, за да са в съответствие с тълкуванията, понякога библейските стихове се превеждат отново – при превода влияние им оказват тълкуванията от съответния гръцки източник.
Литература: