Служба (в значение 2) за светец (или светци), която обаче не е посветена на конкретна личност, а е съдържателно ориентирана към определен агиологически тип (светител, мъченик, апостол и т. н.), като в редица случаи отчита пола и броя на честваните светци – напр. служба за преподобен, служба за преподобна, служба за преподобни и т. н. Общата служба е предназначена да запълни липсата на химнографски текстове за някои от светците в календара на дадена църква. Този вид последования обикновено съставят цикъл, който обхваща различните типове светци. Такъв старобългарски цикъл е написал св. Климент Охридски, който е оставил в службата за светител акростиховия си подпис КЛИМЕНТ. В средновековната славянска ръкописна традиция най-често общите служби се включват в Минея или в богослужебни сборници с неустойчив състав, а в съвременната печатна литература – в Общия миней, който съдържа инвариантни текстове и за Господските и Богородичните празници, Христовия кръст, за неделя и за делник. Както отбелязва К. Станчев обаче, тъй като подредбата на цикъла общи служби е на типологически принцип, а не е календарна, каквато е подредбата в Минея, а и засега не е известен средновековен славянски кодекс, който да съдържа само общи служби, по отношение на средновековните книги разпространеното название „общ миней” (или „миней общак”) трябва да се счита за недоразумение.