Под този наслов се визират два различни сакро-профанни гномология – на Псевдо-Максим (Изповедник) и на Псевдо-Антоний. Първият от тях е анонимен сакро-профанен гномологий, приписван на св. Максим Изповедник (ок. 580–662 г.). Той е структуриран тематично в 71 глави, посветени на християнските добродетели и пороци. Те, от своя страна, са подредени по йерархичен принцип според своите източници – откъси от Новия Завет, Стария Завет, отците на Църквата, езически поети и прозаици. Антологията е позната в 3 гръцки редакции: кратка (възникнала през Х в.), пространна (края на ІХ в. – Хв.) и „разместена“ (края на Х в.), която произлиза от пространната, но главите в нея са с променена последователност (1–35, 43–71, 36–42). От тази „разместена версия“ е направен славянския превод на гномология, познат под названието Пчела. Заглавието е буквален превод на гръцкия наслов Μέλισσα, въведен от К. Геснер, първият издател на гномологииите на Антоний и Псевдо-Максим (1546 г.).
Антониевата Пчела е съставена ок. Х–ХІ в., като за свои източници използва антологията на Псевдо-Максим, известният аскетически гномологий Свещени паралели (Sacra Parallela) на св. Йоан Дамаскин (VІІІ в.) и отделни езически сбирки със сентенции. Гномическият компендиум, приписван на монах Антоний, съдържа 176 глави, които следват същата йерархична микроструктура като Пчелата на Пседо-Максим.
По въпроса за първоначалния превод на антологията от Псевдо-Максим се е наложило спорното твърдение, че той е извършен вероятно през XII в. в Русия, тъй като досега не е открито пълно южнославянско копие на антологията, което да пази същия превод. Смята се също така, че този превод (т.нар. Руска Пчела) е усвоен на южнославянска територия и че към него възхождат почти всички известни сръбски преписи. В същото време, най-ранните южнославянски извлечения, сръбски по правопис, датират от края на ХІІІ в. – ХІV в., т.е. почти век по-рано от най-старинния пълен руски препис на Пчела. Познат е и среднобългарски превод на Пчела, съхранен в единствен препис – cod. Paris. Slav. 26 от Национална библиотека – Париж, последната трета на ХІV в. Този превод (т.нар. Българска Пчела) ползва друг византийски архетип и не оказва въздействие върху южнославянската гномическа традиция. Част от ексцерпиран вариант на Псевдо-Максимовата антология, в който е засвидетелстван превода на т.нар. Руска Пчела, е използван в създаването на гномология Речи избрани от древни мъже.