Шрифтовете писмо са комплекти от конгруентни знаци (фигури), под които са стилизирани буквени и небуквени знаци. Тяхната употреба зависи преди всичко от съдържанието на текста и предназначението на кодекса, а изследването им или отчитането им свързва основни палеографски и кодикологически характеристики.
За гръцкото писмо от византийската епоха подобен подход е приложен към евангелия, апостоли, псалтири, сборници от наративни текстове. Имплицитно връзката между шрифтови комплекти, съдържание и формат на книгата се онагледява например от южнославянски преписи на четириевангелието датиращи между XVI и XVII в., в които независимо от книжовния център и преписвача, четирите евангелия заемат еднакъв брой листове. Сигурна база данни в това отношение предлагат ръкописите от Етрополския книжовен център. Като шрифтови комплекти буквените разновидности са унифицирани според употребата им в текста, (везано писмо, Ligaturschrift). Употребата на букви от различни шрифтови комплекти в текста се изявява в позиционни варианти, които зависят:
а) от самата специфика на кирилското писмо, която нарушава от своя страна византийската норма за изписване в един линеен ред (στυχός, но и στυχός, ритмична фигура) между 34 до 38 знака, напр. от задължителното изписване в краесловието на ерова гласна след съгласна, т.е. от фонетичния строй на кирилицата и от закона за отворената сричка. В славянската практика броят на знаците достигат до 45, например Карпинско евангелие;
б) от морфемния състав на старобългарския език, в който се създават специфични алографи.
Конгруентните фигури на линейното кирилско писмо от своя страна се разполагат в буквено поле:
а) в което се вписват елементите на буквата, вж морфология на буквата;
б) в което е разположена цялата буква, плюс междубуквеното разстояние.
Свое поле имат и небуквените знаци за: сегментация на текста; знаци за завършване на текстови цялости, като заглавия; литургически и други указания. При описване на шрифтовите комплекти се имат предвид: височина ( h ) и ширина ( l ) на буквата; б) наклон, дуктус на буквата; в) гръцки букви; г) при специализирани изследвания (на автографи; на школи) се измерва буквеното поле, т.е. междубуквеното разстояние в ляво и в дясно от знака; някои ъгли и дъги в буквените елементи; ъглести варианти на Σ, Ο, Ε, Ω ; абревиатури; лигатури; вътрередни знаци и техните разновидности; надредни знаци и техните разновидности; невми и др. музикални указания; шрифтовият състав на сигналните шрифтове ( заглавия, инициали, числа, позицията на і в десетични числа, други).
Съзнанието за комплектуване на букви с различна конфигурация и с различна употреба (място) в текста са добре илюстрирани в Струмишкия октоих от XII в. и Азбучния лист в Граматическия трактат на Константин Костенечки.