стишен пролог

Проложното житие на св. Димитър, запазено в славянски превод, е сходно, но по-кратко от издаденото по константинополските синаксари от Делайе (Delehaye 1902: col. 163). Гръцкият архетип на текста е запазен в прототипа на славянския Синаксар в ръкопис от Ватикана (Vat. gr. 2046) от ХІІ в. (вж. Славяно-русский пролог 2010: 260). В някои преписи на Простия пролог преди житието е поместен отпустителният тропар за трети глас от службата (Павлова, Желязкова 1999: 66), а в Стишния пролог житийният текст се предхожда от стихове.

Нова редакция на Първото проложно житие на св. Петка Търновска е публикувана от М. Чистякова (2009). Това е сръбска версия на житийния текст, където към първоначалния вариант е добавен текст за турското нашествие и пренасяне на мощите на светицата в Белград. Версията е важна с оглед разпространението на култа на светицата на Балканите.

Проложните жития се срещат като самостоятелни творби и включени в структурата на службите за светицата. Засега в науката са известни следните жития за св. Петка Търновска – незапазено до днес житие, написано от неизвестен местен книжовник и унищожено по нареждане на патриарх Николай Музалон (1147–1151 г.) като “недостойно”. Дякон Василик пише ново житие, чийто оригинален текст не е достигнал до нас, но е запазен в български препис от ХІV в., за който се предполага, че е превод на Василиковото житие (Българската литература 1987: 209) – Житие и сказание за чудесата на св.